Управляващите в ивицата Газа ислямисти от движението Хамас си изграждат връзки с радикални групировки на Западния бряг с цел да разширят подкрепата си сред палестинците отвъд анклав. Те правят това, подкрепяйки палестинците, участващи в почти ежедневните безредици на Западния бряг, с които новото твърдолинейно правителство на Израел се зарече да се разправи.
Все пак при следването на новата си стратегия Хамас подхожда и с известна доза предпазливост, тъй като движението все още е заето с възстановяването на Газа от десетдневната война през 2021 г., поради което засега не желае да влезе в пряк сблъсък с новия кабинет на Бенямин Нетаняху, смятат анализатори.
Завръщането на Нетаняху във властта начело на коалиция, включваща религиозни и крайнодесни партии, които подкрепят заселническата политика в окупираните територии, породи опасения от нова конфронтация с палестинците и в частност с движението Хамас, което за времето след 2009 г. е водило пет войни с Израел.
Хардлайнерите сред министрите в новия състав на израелското правителство като Итамар Бен-Гвир, заселник от Хеброн, и Бецалел Смотрич, друг крайнодесен политик, ще отговарят тъкмо за ресори като полицията и националната сигурност, които имат пряко отношение към формирането на политиката по въпросите на Западния бряг.
Най-важното бойно поле за Хамас обаче вероятно ще бъдат градовете и бежанските лагери на Западния бряг, където управляващото движение Фатах – най-големият му противник сред палестинските фракции – среща нарастващо предизвикателство в лицето на новите радикални групировки на младежта, които все повече оспорват първенството му.
„Основната ни мисия в момента е да засилим съпротивата на Западния бряг и да я подкрепяме с това, от което се нуждае, за да функционира и да се развива“, каза Закария Абу Мамар, член на Политическото бюро на Хамас. „Колкото повече утежняваме положението на окупатора, толкова по-трудно ще става за него да прокарва политиката си.“
Миналата година Западният бряг беше залят от една от най-големите вълни на насилие през последното десетилетие. Буквално се наложи израелската армия да провежда почти ежедневни акции в градове като Наблус и Дженин след поредица от кървави нападения в Израел, които бяха дело на палестинци.
В резултат на увеличаването на израелските операции бяха убити над 160 палестинци, а младите бойци, разочаровани от старомодните палестински движения като Фатах, формираха нови групировки като „Бърлогата на лъвовете“ в Наблус.
СЪПРОТИВАТА СЕ ОЖЕСТОЧАВА
Миналата година, с ожесточаването на съпротивата срещу репресивните мерки на Израел, кадрите с въоръжени тийнейджъри, които стрелят във въздуха на погребения или размахват оръжията си по време на спонтанни митинги, се превърнаха в обичайна гледка.
Съперничеството между безбройните палестински въоръжени групировки отдавна пречи на борбата им срещу силната израелска армия, но в последно време се полагат все повече усилия, поне на хартия, да се изгладят различията.
„Палестинските синове от Фатах, Хамас, „Ислямски джихад“ и Народния фронт работят в безпрецедентно единодействие“, каза Мамар. „Бърлогата на лъвовете“, „Дженинските бригади“ – това се все формирования, в които представители на всички палестински групировки действат заедно.“
Подобни декларации обаче скриват действителността, а тя е, че моментът не е от най-идеалните за Хамас, защото движението трябва едновременно с битката с Израел да се справи и с тежките икономически предизвикателства в Газа – подложен на израелско-египетска блокада пренаселен крайбрежен анклав, където безработицата е над 50 процента.
Израелската политика към Газа има и друга страна – да се предоставят целенасочени стимули за създаване на икономическа сигурност – като тя се изразява в това да се позволява на до 20 000 жители на ивицата да пътуват ежедневно през границата, за да работят в Израел. „Тези хора няма да простят на Хамас, ако загубят работните си места“, каза Талал Окал, анализатор от Газа.
„Според мен стратегията на Хамас е да се поддържа относително спокойствие в Газа с цел подобряване на икономическото положение и същевременно да ожесточава съпротивата срещу израелската окупация на Западния бряг“, заяви Окал. Според него замисълът на движението да подобри положението в ивицата чрез увеличаване на достъпа до работни места в Израел и облекчаване на икономическата блокада.
С оглед на това, че водачът на Фатах и президент на Палестинската автономна власт Махмуд Абас вече е на доста повече от 80 години, Хамас се замисля и за бъдещето на Западния бряг, където движението като цяло е изключено от политическия живот.
Хамас възниква в края на 80-те години на миналия век от по-голямото движение „Мюсюлмански братя“, а през 2006 г. успя да вземе властта в Газа, след като победи Фатах на избори.
БОЙНИ ЯДРА
Хамас избра да остане настрана от краткия конфликт миналата година, когато в продължение на един уикенд през август израелската авиация бомбардираше Газа, като нанасяше удари по цели на по-малката групировка „Ислямски джихад“, но избягваше да атакува обекти на Хамас.
„Не отричаме, че работим, следвайки свои виждания и сметки, които отчитат интересите на нашия народ и интересите на съпротивата, и не ни е срам да го кажем“, заяви Мамар.
Представители на Палестинската автономна власт от своя страна казват, че Хамас финансира някои бойни ядра на Западния бряг, като според тях прави това донякъде и за да я отслаби. Израелските власти също следят внимателно действията на движението на Западния бряг.
Рам Бен-Барак – израелски опозиционен депутат, който миналата година председателстваше парламентарната комисия по външна политика и отбрана – изрази мнение, че крайната цел на Хамас е да установи контрол над Западния бряг, за да може да води конфликта с Израел освен от Газа и оттам.
Израел трябва „да отслаби Хамас във военно отношение колкото се може повече“ и в същото време да помогне да се подобрят условията на живот за палестинците в Газа и на Западния бряг, за да намали потенциала за конфликт, каза Бен-Барак.
Погрешни сметки или провокация от всяка от страните лесно могат да сложат край на възцарилото се засега крехко затишие. Възможните горещи точки, където е възможно да възникне напрежение, са места като комплексът на джамията Ал Акса в Йерусалим – място, което е свещено както за мюсюлманите, така и за евреите, които го наричат Храмовия хълм.
„Ако дългът ни призове и ако видим, че интересите на нашия народ изискват да действаме, изобщо няма да се поколебаем да го направим“, заяви Мамар.
Превод: Владимир Сахатчиев, БТА