Украйна срещу Русия: задълбочаване на пропастта
© Виталий Портников
За страничен наблюдател, който следи войната на Русия срещу Украйна, може да изглежда, че с всеки ден от „специалната операция“ на Путин – всички тези убийства, изнасилвания, грабежи и обстрели – пропастта между двете съседни държави, които доскоро живееха в приятелство и „братство“, се задълбочава и прави малко вероятно помирението на нациите в близко бъдеще.
Но ситуацията може да се погледне от друг ъгъл: може би пропастта, която вече съществуваше, е станала причина както за самата война, така и за погрешните представи на руското ръководство за това как тя трябва да приключи. В продължение на няколко века Москва успява да формира представата за Украйна в околния свят като част от Русия и нейната цивилизация – и то толкова умело и усърдно, че самите руснаци повярваха в това. Всеки руски ученик ще ви разкаже проста версия на историята. Киевска Рус, монголо-татарското нашествие, победата на Москва над Ордата и „събирането на руските земи“, довело до появата на мощна империя. През 1917 г. тази империя, вярно, става болшевишка, но победи във Втората световна война – Великата отечествена. И само действията на Запада доведоха до неговото разпадане и разчленяване на руската земя и руския народ.
Сега Русия отново събира земи и се бие с нацистите… Страхотно, нали? Реалността обаче е, че през периода на Киевска Рус земите на бъдещата Московия – а след това Суздалското княжество – са били отдалечена провинция на тази древна държава. И влиянието на Златната орда върху тези провинциални земи беше много по-осезаемо от влиянието върху земите на бъдещата Украйна.
Освен това Москва практически изостави държавните традиции на Русия в полза на традициите на Ордата, предпочете неограничената автокрация пред общественните събрания и участието на жителите във вземането на важни решения. А такива събрания е имало и в Киев, и в разрушения от Москва Велики Новгород, и в други древни руски градове. Отслабването на влиянието на Ордата върху земите на Русия доведе не само до укрепването на Москва, но и до появата на нова държава – Великото литовско княжество, което включваше почти всички съвременни украински земи (друга част беше под влиянието на Кримското ханство, но не и на Москва).
Великото княжество било многонационално и многоконфесионално образование. Жителите му се научиха на толерантност и взаимно уважение. И Великото княжество, и Кралство Полша, обединени в Жечпосполита, бяха известни със своите икономически свободи и правата на благородниците. Оттук – свободните градове, появата на отговорност сред жителите им, появата на елитна отговорност за публичната администрация (не винаги обаче благоприятна). В московските земи никога не е имало нещо подобно – с изключение на Новгород и Псков, чиито свободи бяха унищожени от московските царе.
Когато украинските казаци не можаха да се примирят, че украинските земи са част от полската корона и решиха да сключат съюз с Москва, украинците се озоваха в съвсем различен свят – свят на пълно беззаконие, постоянни путчове и преврати, военна агресия и фалшифициране на миналото на други народи от империята в полза на руския. Но този период – дълъг за руснаците като млада нация – не е бил решаващ за онези, които са живели на украинските земи. Разбира се, през периода на имперската власт пропастта между Русия и Украйна беше трудно забележима, но с отслабването на империята тя ставаше все по-очевидна.
Още обявяването на независимостта на Украйна — и краткият период от 1918-1920 г., и особено след 1991 г. — показа колко различни се оказаха страните. В Украйна има постоянна смяна на властта, конкуренция на елита, въстания, обществена солидарност. В Русия – „монархизация“ на властта, прехвърляне на президентския пост на наследник, войни с непокорни региони, социална апатия… В крайна сметка войната на Путин срещу Украйна е последният опит да се вмени, че бездната никога не е съществувала, украинците никога не са съществували, тяхната история, език и култура не са съществували, а е имало само Русия. Но този страшен опит всъщност ще завърши само със задълбочаване на бездната.
Източник: Виталий Портников специално за Infopost media
Бесарабски фронт