Приходите на 28-те партии и коалиции, явили се на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври 2022 г., са общо 9 180 951 лева, според подадените пред Сметната палата отчети. Това се посочва в доклад на Института за развитие на публичната среда, цитиран от БТА.
В най-голяма степен партиите и коалициите са получили финансиране от държавния бюджет и от медийни пакети, показва анализът. Двадесет и двете партии, явили се самостоятелно на изборите, са получили общо 381 121 лева дарения от физически лица или 14 % от всички техни приходи. По време на предизборната кампания шестте коалиции са получили общо 6 447 218 лева, а даренията за тях възлизат на 1 411 480 лева (21,9 %).
Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица, припомнят от Института. Получаваните от физически лица дарения нямат таван, но трябва да бъдат декларирани в седемдневен срок от получаването им.
Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1000 лв. биват проверявани от Сметната палата за произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация, допълват от Института за развитие на публичната среда.
Сметната палата поддържа единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избори. В него се публикува информация за даренията, декларации за произход на средствата, имената на използваните социологически, рекламни и пиар агенции, финансовите отчети, във връзка с предизборната кампания. Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборния ден, пише в анализа на института.
Оттам изтъкват, че има няколко проблема при отчитането на средствата. Единият от тях е, че Сметната палата събира значителен обем информация, която не е достатъчно разбираема, както и че липсва възможност за отделно проследяване на движението на средствата от държавна субсидия при коалициите от партии.
Впечатляващо в тази кампания бе и че една трета от участвалите партии декларираха приходи само от медийни пакети. Това следва сериозно да повдигне въпроса за дейността на политическите партии у нас, посочват от института.
В анализа на организацията се посочва още, че основната слабост на осъществявания от Сметната палата финансов контрол върху дейността на политическите партии е, че той е главно последващ и по документи.