Средната възраст за раждане на първо дете в София е 30.5 години, а в Сливен – 22 години. Това показва проучване, извършено от социологическата агенция „Алфа рисърч“, представено в националния пресклуб на БТА от Елена Лилова. Проучването е извършено сред 400 жени, на възраст 18-30 год., в цялата страна, през януари 2022 г.
Около 90% от жените с висше образование в България раждат първото си дете около и над 30 – годишната си възраст, докато 50% от жените с основно и по-ниско образование – до 22-годишна възраст, показва проучването, каза още Лилова и подчерта значителните регионални и образователни различия.
Образованието и професионалното развитие са част от факторите, оказващи влияние върху раждането на първо дете в по-късна възраст.
БТА и фондация „Искам бебе“ започват съвместна инициатива “Бебе навреме“, каза по-рано днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Почти половината от жените с деца, участвали в проучването, посочват като мотив за раждане на дете наличие на стабилен партньор и общо желание за дете. Този мотив е на първо място сред над 75 % от жените без деца, показва още проучването. Въпреки че почти всяка втора жена, участвала в проучването, наближава границата от 30 години, 76% от тях все още нямат дете.
Образованието и професионалното развитие са обективни фактори, заради които се отлага раждането на първо дете.
78% от тези, които вече имат дете, както и почти същият дял от тези, които нямат, живеят в собствено жилище. Налице са обаче съществени разлики в оценките за това, дали жилището удовлетворява потребностите или не, особено сред жените с деца. 26% от тях заявяват, че ако се роди още едно дете, жилището ще е малко, а за 21% дори и в момента жилището не удовлетворява потребностите им.
Близо 80% от запитаните, които вече имат дете, както и почти същият процент от тези, които нямат дете, живеят в собствено жилище, но 26% от тях заявяват, че ако се роди още едно дете, жилището ще е малко, а за 21% дори и в момента жилището не удовлетворява потребностите им. При планирането на първо, и особено – на второ дете, жилището играе особено голяма роля и държавата би трябвало да има много по-актива политика в тази насока, каза Лилова.
Страхът, че раждането на дете ще влоши сериозно личния жизнен стандарт и начин на живот, а наличните средства няма да са достатъчни за отглеждане на дете, се превръща в една от основните спирачки за по-ранната бременност и раждане. Нараства тежестта на по-високите изисквания към материалната, професионалната и социалната среда – лична и обществена, сред жените, които отлагат раждането на дете, посочи още Лилова като извод от проучването. На този фон физиологичните и медицински опасения за по-трудно забременяване или рискове пред раждане на здраво дете на по-късна възраст остават доста по-далеч в йерархията на факторите, които биха подтикнали една млада жена да роди по-рано първото си дете.
Друг проблем, който проучването показва, е сравнително ниската информираност и подценяването на рисковете от по-късната бременност, допълни Лилова. По думите ѝ всяка втора жена до 30-годишна възраст е чувала за подобни рискове, но ги подценява, тъй като „не ги смята за сериозен проблем“. Седем на сто от участниците в проучването изобщо не са чували за подобен проблем.
Предвид непрекъснатото нарастване на възрастта за раждане на първо дете и наличието на чисто медицински проблеми, възпрепятстващи партньорите да имат дете, е от изключително значение да бъде разработена систематична и цялостна политика за подпомагане на семействата с репродуктивни проблеми. Към момента само една четвърт от младите жени твърдят, че са запознати с процедурата за даряването на яйцеклетки и сперматозоиди. По-малко от половината от жените са посочили, че са чували само най-общо, а 20 % признават, че не са наясно с тази възможност.