Руската провоенна общност създава пространство за критика на диктатора Владимир Путин без страх от наказание.
Това коментира в дневния си бюлетин за Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).
„В Русия се открива нов сектор, в който определени фигури могат да критикуват Путин и висшите етажи на властта без видими ответни мерки“, казват анализаторите.
В доклада на ISW се посочва примерът с военния престъпник Игор Гиркин, който рязко намеква, че подкрепя отстраняването на шефа на Кремъл от длъжност.
От своя страна Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“, все по-остро критикува заповедите на руското министерство на отбраната, както и висшите служители, които, по думите му, „трябва да се развиват, а не да подчиняват всички на своите нелепи правила, принципи и капризи“.
„Изявлението на Пригожин е последното от няколкото, които целят да подкопаят доверието в Министерството на отбраната и да популяризират Пригожин като лице на руската „специална военна операция, посочват експертите.
Освен това Готвачът на Путин директно „атакува“ Кремъл, като нарича работещите там „предатели, които искат Русия да загуби войната“.
„Путин реши да не цензурира тези изявления за продължителен период от време“, заключава Институтът за изследване на войната.
Речта на руския президент Владимир Путин, произнесена в чест на прекратяването на обсадата на Ленинград от съветските войски, показа, че той все още не е сигурен в способността си да оформи значително руското информационно пространство. Путин използва речта си от 18 януари, за да повтори стандартната и дългогодишна реторика на Кремъл, която невярно твърди, че Русия е започнала инвазията в Украйна, за да защити жителите на Донбас от неонацистите, които, според Кремъл, са поели контрола над украинското правителство през 2014 г.
Путин не се възползва от публичността на събитието, за да направи каквито и да било изявления относно войната в Украйна, като например нова мобилизационна вълна или официално обявяване на война, за което говореха някои руски военни блогъри. Путин се отказа да използва няколко високопоставени публични обръщения, включително годишната си новогодишна реч и отмененото си годишно обръщение към Събранието на Руската федерация, за да направи някакви забележителни нови изявления относно войната.
Речта на Путин вероятно е част от по-мащабни и сравнително нови информационни усилия за вплитане на „специалната военна операция“ в по-големия руски национален мит за Великата отечествена война (Втората световна война), за да се увеличи руската подкрепа за продължителна война и продължаваща мобилизация. Речта на Путин беше символично значима за руската вътрешна аудитория.
Путин обича да използва символични дати и исторически аналогии, за да се обръща към руския народ, и произнесе тази реч в Санкт Петербург, за да отбележи 80-годишнината от пробива на съветските войски на нацистката обсада на Ленинград.
Путин заяви, че съветските сили са победили „геноцида на нацистка Германия над Ленинград“ и направи сравнение с това как съвременна Русия се бори с „украинските неонацисти“ в Донбас – където Путин преди това обвини Украйна, че провежда геноцид, за да оправдае инвазията си през 2022 г.
Руският външен министър Сергей Лавров допълни тези усилия за увеличаване на руската подкрепа за продължителна война, като изрично заяви, че Украйна и Западът преследват геноцид над руския народ. Лавров обвини Запада, че събира коалиция от европейски държави, за да използва Украйна като марионетка във война, която има за цел да реши „руския въпрос“ по същия начин, по който Адолф Хитлер се е стремял към „окончателно решение“ за изкореняване на еврейското население в Европа.
Приравняването на Запада с нацистка Германия и на подкрепата за Украйна с усилията за изтребване на руския народ от страна на Лавров е абсурдно и почти сигурно е насочено към вътрешната руска аудитория. Украйна никога не е заплашвала да нахлуе или да завземе територия извън международно признатите граници от 1991 г. Нито НАТО като алианс, нито някоя отделна държава членка е заплашвала да нахлуе в Русия, камо ли да преследва цел унищожаването на руснаците като народ. Целта на възмутителното и абсурдно сравнение на Лавров много вероятно е била да допълни реториката на Путин и други руски усилия да убеди руския народ, че Украйна и нейните западни поддръжници представляват реална и непосредствена заплаха за руската територия и за руския народ в домовете му.
Руските правителства, частната военна компания „Вагнер“ и руската армия от месеци копаят окопи и създават милиции в граничещите с Украйна райони, уж за да се защитят от несъществуващата заплаха от украинско нашествие.
Путин и Лавров продължават да отричат украинския суверенитет и категорично отхвърлят преките преговори с Украйна. В речта си Путин подчерта, че Русия се бори, за да защити хората, които живеят в нейните „исторически територии“ в Украйна – продължение на кремълската реторика, която отхвърля украинския суверенитет и се стреми да оправдае максималистичните цели на Путин за придобиване на територии в Украйна.
Путин продължава да полага усилия за съживяване на руската отбранителна индустриална база, за да подкрепи продължителната война в Украйна. На 18 януари Путин посети работниците в държавния завод „Обухов“ – част от руската държавна отбранително-промишлена компания „Алмаз-Антей“.
Путин заяви, че в момента руската отбранителна промишленост може да произвежда повече, отколкото е произвеждала преди в неуточнен период от време, и заяви, че Русия ще достигне нивото на отбранително-промишленото производство, от което се нуждае. Путин призна, че работниците в завода „Обухов“ работят на три смени на ден, и повтори, че работниците от отбранителната промишленост са освободени от мобилизация, вероятно защото Путин трябва да запази специализираните работници в руската отбранителна промишлена база.
Финансистът от групата „Вагнер“ Евгений Пригожин става все по-смел в словесните си нападки срещу руското Министерство на отбраната (МО). На 18 януари Пригожин критикува новите указания на МО за руските войски в Украйна, които ограничават използването на някои лични електронни устройства в зоните на бойните действия и определят по-строги насоки за стандартите за хигиената и външния мид на мобилизираните.
Пригожин защитава руските редови войници, които не спазват стандартите за оформяне (Пригожин отбелязва, че брадите са обичайни за много мюсюлмански и православни християнски бойци), и твърди, че използването на смартфони и таблети от войниците е необходимо за съвременната война.
Ключови моменти:
Речта на руския президент Владимир Путин в чест на обсадата на Ленинград продължи да показва, че Путин все още не е сигурен в способността си да оформи значително руското информационно пространство.
Речта на Путин вероятно е част от по-мащабни информационни усилия за вплитане на „специалната военна операция“ в по-големия руски национален мит за Великата отечествена война (Втората световна война), за да се увеличи руската подкрепа за продължителна война и мобилизация.
Руският външен министър Сергей Лавров увеличи тези усилия за увеличаване на руската подкрепа за продължителна война, като изрично и нелепо заяви, че Украйна и Западът преследват геноцид над руския народ.
Путин продължава да полага усилия за съживяване на руската отбранителна индустриална база, за да подкрепи продължителната война в Украйна.
Путин и Лавров продължават да отричат украинския суверенитет и категорично отхвърлят преките преговори с Украйна.
Финансистът от групата „Вагнер“ Евгений Пригожин става все по-смел в словесните си нападки срещу руското министерство на отбраната (МО) и Кремъл.
Пригожин и други забележителни гласове в Русия обособяват ново пространство за критика на руския президент Владимир Путин, без да се страхуват от отмъщение.
Руските сили продължиха с ограничени контраатаки, за да си върнат загубените позиции край Кремен.
Руските сили продължиха настъпателните операции край Соледар, Бахмут, Авдийвка и град Донецк.
Руското МО продължава да се опитва да омаловажи ролята на групата „Вагнер“ в заявения тактически напредък в района на Соледар.
Украински официални лица посочват, че руските сили се съсредоточават в Запорожка област, вероятно за мащабни отбранителни или настъпателни действия.
Все по-честото използване на запалителни боеприпаси от руските сили за провеждане на иначе изглеждащи като рутинни удари в Южна Украйна подкрепя неотдавнашната оценка на МСО, че руските сили вероятно изпитват недостиг на конвенционални артилерийски снаряди.
Украински и руски източници продължиха да посочват, че руските власти вероятно се подготвят за втора вълна на мобилизация.