Ако България не договаря и не развива проекти в сферата на енергийната сигурност, рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която държим в момента в региона. Поради тази причина представяме тази стратегия за енергетиката, имайки предвид, че един ядрен проект се заражда от порядъка на 15 години. Това заяви пред журналисти служебният министър на енергетиката Росен Христов.
,,Освен това имаме и поет ангажимент за декарбонизация с ключови стъпки към 2030 и 2050 година, т.е. ние ясно трябва да покажем на Европейската комисия как смятаме да постигнем този ангажимент. Затова е изработена и тази 30-годишна стратегия, която покрива периода до 2053-та година. Ясно се вижда какво се случва с въглищните централи, какво предлагаме за ядрената енергетика, как да използваме природните ресурси и да защитим националните интереси“, допълни той.
Като говорим за ядрена енергетика и вече ако решим, че ще развиваме такава, стойността зависи какво правим с вече съществуващото оборудване, с какви партньори работим, кога ги строим, в какъв срок ще ги въведем в експлоатация… Умишлено не насочихме ресурси към такова детайлно разработване, защото искахме първо да видим дали България се обединява около развитието на ядрената енергетика, защото в момента по този въпрос в Европа има разделение, а ние сме някъде по средата в последните 20 години, отбеляза Христов.
Той подчерта, че в момента, в който решим, че искаме да развиваме ядрена енергетика и гоним максимално четири нови блока, започваме с меморандуми и проектни проучвания, за да определим себестойността.
,,Когато говорим за нови мощности и разпределим капиталната инвестиция, себестойността на електроенергията се покачва, но идеята тук е да се покачи така, че да е под пазарните стойности, т.е. тези проекти да носят печалба за инвеститорите“, разясни още министър Христов.
По отношение на платените над 1 млрд. лева през 2016 г. на „Росатом“ два ядрени реактора енергийният министър коментира, че съществува техническа възможност те да бъдат интегрирани от западни компании.
Но когато започнат вече детайлни разговори, тогава вече ще знаем дали това наистина може да се случи и как стои въпросът с лицензите, гаранциите и дали това е икономически най-изгодният вариант, или пък можем да търсим продажба на това оборудване и да започнем проектите с чисто нови технологии, каза още Росен Христов.
По темата с предоговарянето на Плана за възстановяване енергийният министър обясни, че правителството продължава да работи съгласно решението на Народното събрание, което „най-вероятно ще означава загуба на някакви средства от ПВУ“.