„Времето за нови преговори зависи от това доколко служебното правителство ще е готово да внесе нов коригиран вариант на Плана за възстановяване. Те имат ясни инструкции от парламента какво се очаква, но ангажиментите – да получат съгласие и от Европейската комисия, не ми се струват реалистични. Това са преговори. Не можем да знаем в момента каква е позицията на Комисията. Оценките показват, че в сектор „Енергетика“ преговорите са най-затруднени“.
Това каза пред БНР Петя Георгиева, доктор по икономика в Института по пазарна икономика.
И подчерта, че Брюксел има ясни представи за целите и ясно си ги преследва, а рискът от загуба на средства нараства във времето.
„Основният риск, който се реализира в момента, е политическият – пред реализацията на Плана за възстановяване – да не може да се формира редовно правителство, което да поеме ангажиментите си – да започне да изпълнява предвидените в Плана реформи и да се стартират проектите, това и да се случи в срок. Всичко, предвидено за изпълнение, трябва да бъде изпълнено. Няма прецедент за частични плащания по Плана. Една реформа или един проект да не бъдат изпълнени, това подлага на риск всички останали. Получава се каскаден ефект“.
Георгиева подчерта, че всяка държава има право да поиска по всяко време корекция на Плана във всяка област, стига да има обективни обстоятелства за това.
„Това са събития, възникнали извън контрола на държавата. България може да има основания за корекция в Плана и правителството трябва да стъпи на обстоятелството – за извън неговия контрол. Може да се иска корекция заради това, че реформата за декарбонизация има множество социални аспекти – тя не е просто затваряне на едни централи, а страшно много хора в определени региони са заети в тези сектори и няма реална програма какво ще се случи с тези хора, а и с този регион“.