10 януари 1997 г. е датата, която можем да наречем закъснялата българска „нежна революция“. На този ден гражданите окупираха парламента, изградиха барикади и блокираха цялата страна, защото не можеха повече да издържат на невижданата икономическа, финансова и политическа криза, до която ни доведе управлението на кабинета „Виденов“, излъчен от БСП. Това се казва в декларация на СДС, разпространена в медиите.
Недоволството беше толкова масово и силно, че за първи път от началото на прехода, бившите комунисти, прикрити като социалисти, истински се уплашиха, че ги очаква несъстоялото се възмездие.
След падането на Берлинската стена, за разлика от другите държави от Източния блок, България не направи решителната крачка да скъса завинаги с комунистическото минало, с неговата върхушка и репресивен апарат. Не започна с належащите реформи, защото допусна социалистите да управляват шест от седемте години, в периода от 10-ти ноември 1989 г. до януари 1997 г. Това доведе до най-масовите и до днес граждански протести от 10 януари, които завихриха, макар и с голямо закъснение, така необходимите реални промени и събития за разграждането на тоталитарната държава.
След пълната победа на СДС на изборите през април 1997 г. и съставяне на правителството на ОДС, страната ни най-сетне започна да върви уверено и целенасочено към НАТО и Европейския съюз, към свободния свят и неговите
ценности и цели.
10 януари ще остане като паметна дата в най-новата ни история, която трябва да напомня и на днешната политическа класа поговорката: „Пази се от гнева на търпеливия!“