Трима мъже са заподозрени като лирически герой в култовата песен „Иване, Иване“, позната от изпълнението на Богдана Карадочева.
Мистерията продължава вече над 35 г.
През 90-те години естрадните меломани спореха дали е за министър-председателя Иван Костов или за тв легендата Иван Гарелов. Авторката на стиховете Маргарита Петкова пък разказва, че бившият ѝ съпруг Александър твърдял, че лириката е за него, но понеже името му било твърде дълго, поетесата го сменила с Иван.
Само за жени
Факт е, че в създаването на песента участва все пак Иван – китаристът на ФСБ Лечев, който е поканен от композитора Стефан Димитров да направи аранжимента. Записът е осъществен в края на 1987 г. в студиото на „Балкантон“, а за първи път излиза под заглавието „Делнична песен“ в последната дългосвиреща плоча на певицата „Само за жени“.
„Баща ми беше Иван, но не е за него песента. Това е Иван на Маргарита Петкова, но така и не разбрах кой е. Това е събирателно име на мъжа, тъй като е най-популярното българско име. Много пъти са ми казвали жени „Това за моя мъж е написано”. Хората се намираха в тези песни и затова ги помнят, защото всеки си мисли, че за него е правена, а това е най-важното. И тази песен е по стихотворение на Маргарита Петкова.
Малко го преправихме, тъй като тя е трудна на припевите. Идва, сядаме да ги мислим, аз казвам „Това е тъпо”, тя казва „Това е още по-тъпо”. После винаги се сещаме, че е можело още по-хубаво да стане“, сподели пред „Телеграф“ Богдана Карадочева.
Майтап
Петилетка по-рано тя за първи път вкарва името Иван в своя песен. Стихотворението отново е на Маргарита Петкова и се нарича „Решавам аз“. „Малко бях скептична относно пеенето на мъжко име, ама взе, че се получи от първия път, а вторият беше вече хит.
Всъщност тази песен е създадена наистина на шега. Бях си написала стихотворение, в което рефренът беше “И все още се казваш Иван”, такъв ми беше житейският период.
Стефан беше направил музиката. Слушам, слушаме и тримата усещаме, че нещо не върви в песента. Хубави думи, прекрасна музика, ама не е това, което трябва да бъде. И заседнахме с Богдана да го мислим, подхвърляме си думички и изрази, смеем се, забавляваме се, докато не “светне” и не разберем, че така вече е станало готово.
На майтап обърнахме кахърния текст в закачка, в намигване към слушателите“, разказва любимата поетеса. Тя смята, че всяка жена си има своя единствен Иван, независимо как му е името. „Куплетите ги натаманихме, обаче Стефан иска припев. Ей, влачихме я тази музика из България, тогава много пътувахме тримата по градове и паланки, колата беше превърната в работен кабинет.
“Иване, Иване…”, ама какво, бре, Иване, бре! “Спасение нямаааааа!” – изпъшках на път за Петрич, а Богдана скочи: “Това е!”. Хубаво де, ама трябват още думички. Дописвахме припева в коридора, пред звукозаписното студио“… щом си с пръстен към мен прикован”, ма какъв пръстен, отде-накъде пръстен, туй никой не знай… Обаче стана песента“, добавя кралицата на поезията.
Фолк
Тя е категорична, че няма да каже за кого е написала „Иване, Иване“. „Той си знае и това е достатъчно. Големите ми любови винаги са били достойни мъже и затова съм се въздържала да се обвързвам и да съжителствам с тях. Времето потвърди правилността на решенията ми – иначе битът изяжда битието“, призна авторката на десетки перли в съвременната поезия.
Попфолкът също се пробва да направи шлагер с най-популярното българско име. През 1997 г. Надежда Захариева написа „Иване, Иване“ за фолкпевицата Даниела Никифорова, а през 2005 г. и Сашка Васева изпя песен със същото име, но сама си написа текста за нея. Въпреки това на Ивановден най-много звучи версията на Богдана Карадочева. Нейната песен е изпята и от Йорданка Христова при едно от гостуванията ѝ при Слави Трифонов.
Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш.
За герой вероятно
от любовен роман.
Дон Жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.
И защо се стараеш,
не ти ли ясно?
Посивял си, скучен,
като празен екран.
А мансардата с блянове
вече е тясна,
тя отдавна е само таван!
Иване, Иване!
Иване, Иване!
Спасение няма, щом си с
пръстен към мен прикован!
И какво да направя,
вече девет години
с теб делим овехтелия
сватбен диван.
И редовно претопляме
чувства изстинали
на котлона с един реотан.
И какво ми остава
да тръшна вратата,
да избягам от този
панелен капан,
но така ли си бяга
човек от съдбата
и от своя единствен Иван.