На 27 април 2022 година България като че ли се изправи пред пропаст – след като газът от Русия, на който страната разчиташе толкова, колкото никоя друга в ЕС, секна отведнъж. Ужасяващите сценарии не закъсняха: заплаха от колабираща промишленост, студени жилища, бедност и мъка.
Но това така и не се случи – България успя само в рамките на няколко месеца изцяло и трайно да се освободи от зависимостта от „Газпром“. Роля за това изиграха международната солидарност на демокрациите, преговорният талант и времевите обстоятелства, отбелязва във ФАЦ Михаел Мартенс.
Помощ от САЩ и подадена ръка от Турция
Авторът цитира тогавашния премиер Кирил Петков с думите: „Имахме газ само за няколко дни“ и припомня неговото пътуване до САЩ с искането за помощ, отправено към вицепрезидентката Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен, увенчало се с два танкера с американски втечнен газ.
Втората подадена ръка е от страна на Турция – осигурила възможности за разтоварването на танкерите. След намирането на първото краткосрочно решение трайното стана възможно благодарение на азербайджанския президент Алиев и сега кавказката държава доставя една трета от нужния на България газ в рамките на договор с продължителност от над 20 години.
В обзора във ФАЦ, базиран на интервю с бившия премиер Петков, се посочва и ролята на ЕС за решаването на българските газови проблеми, както и благоприятният времеви момент – с пускането в експлоатация през октомври на т.нар. интерконектор между Гърция и България, свързала газовите мрежи на двете страни.
Петков: „Съществуваше лоби на „Газпром“, свързано с правителството на Борисов“
Пред франкфуртското издание Петков определя постоянните прекъсвания в работата по изграждането на интерконектора по време на управлението на Бойко Борисов като намеса на Кремъл: „Мисля, че съществуваше определено лоби на „Газпром“, свързано с правителството на Борисов“.
Бившият премиер не разполага с доказателства, но се позовава на очевидното: дадените от Борисов 1,5 милиарда евро пари на данъкоплатците за удължаването на руския газопровод „Турски поток“ до Сърбия и Унгария. Строителството на българското разклонение от „Турски поток“ трая само две години, а кратката свързваща отсечка с Гърция, която би могла още преди години да намали зависимостта на България от Русия, така и не бе изградена за цялото управление на Борисов, изтъква Петков. Той определя освобождаването на България от хватката на „Газпром“ като един от най-важните успехи на своя кратък мандат.
Но и в България енергийните цени са се увеличили значително, пише още Михаел Мартенс. И макар големите фалити на фирми заради нарасналите енергийни разходи да бяха избягнати, спадът в потреблението е факт, казва пред ФАЦ шефката на „Булгаргаз“ Деница Златева. Тя споделя и как страната смята гарантира нужните количества газ – с удвояване на капацитета на находището в Чирен, както и чрез пускането в експлоатация от януари 2024 година на терминала за втечнен газ в Александруполис, откъдето ще се покрива една трета от нуждите на България.
Договорът с Турция и зависимостта от руски нефт
От своя страна „Евронюз“ информира за сключеното споразумение между България и турската държавна газова фирма „Боташ“ – отново в рамките на намеренията на България да гарантира газовите си доставки. Споразумението, сключено за период от 13 години, предвижда „Булгаргаз“ да получи достъп до терминали за втечнен газ и до газовата мрежа на „Боташ“. След подписването на документа българският енергиен министър Росен Христов заяви, че София не би могла да контролира какъв точно газ ще стига до страната през терминалите, но България ще подпише само такива договори за доставки на втечнен газ, които да не са от Русия. За разлика от ЕС, Анкара продължава да внася газ от Русия. Москва предложи в Турция да бъде изграден хъб за руски газ. По този начин Русия все още може да изнася своето гориво, посочва още „Евронюз“.
Много трудно ще е да се намали зависимостта на България от Русия при нефта и при ядрената енергия, посочва Михаел Мартенс във ФАЦ. Той дава като положителен пример сключените наскоро договори с американската компания „Уестигхаус“ и с френската „Фраматом“, чрез които ще бъде заместена част от нужното на АЕЦ Козлодуй ядрено гориво. Но най-голямата рафинерия на страната – „Нефтохим“ – продължава да е собственост на руския концерн „Лукойл“. И там има планове за изместване на Русия, пише ФАЦ. Отново е цитиран Кирил Петков, който казва, че е важно навсякъде да се постигне освобождаване от руското влияние, включително чрез разширяване на приложението на алтернативни енергийни източници. „Да разчиташ на Русия е лудост“, почертава той.