Навлиза ли режимът на Путин в крайната си фаза на фона на многократните неуспехи на Русия в Украйна? Тъй като войната продължава и не се вижда край, имаше много спекулации относно отказа на руския лидер Владимир Путин да присъства на срещата на върха на Г-20 в Бали и неотдавнашното му решение да изпрати Дмитрий Медведев, заместник-секретар на Съвета за сигурност на Русия, в Пекин.
Анализаторите се съсредоточиха върху неуспешната военна офанзива на Путин в Украйна, страха му от Covid-19 и възможни здравословни проблеми, свързани с рака. Руските историци обаче разпознават по-вероятния сценарий зад това развитие, пише за „Нешънъл интерест“ полковник Уес Мартин, служил в множество съвместни командвания по целия свят.
Напускането на Кремъл по време на несигурност и хаос е много нездравословно за руските лидери. Цар Николай прекарва твърде много време извън Москва, управлявайки армията по време на Първата световна война. Той плаща за това с живота си и живота на семейството си. По-късно Никита Хрушчов и Михаил Горбачов бяха свалени, докато бяха на почивка.
Путин познава историята, но също така знае кога да максимизира властта. Като офицер от КГБ на средно ниво, когато Съветският съюз се разпадна, Путин е наблюдавал как негови връстници използват връзките си с КГБ, за да трупат богатство и власт, но също така и да развиват банди на организираната престъпност. Путин направи и двете.
В рамките на десет години той маневрира от работа в университета в Санкт Петербург до позицията на министър-председател и помазан наследник на президента Борис Елцин. Едновременно с това той поддържа тесен контакт с руския наследник на КГБ, ФСБ. В Русия оставането на власт изисква игра на въоръжените сили и КГБ/ФСБ и организирането им едни срещу други.
С ФСБ като негово правоприлагащо звено, мафиотската система на Путин си спечели името Федерация Лубянка, поради местоположението на централата на ФСБ на площад Лубянка. Възходът на тайната полиция като управляващ елит доведе до израза „чекистки ренесанс“, който идва от историческото име на тайната полиция, датиращо от времето на Ленин.
Скоро след това Путин започна да преследва свръхбогатите руски олигарси. Създавайки рекет за защита, Путин позволи на олигарсите да запазят част от богатството и индустрията си, като го включиха в играта. Руската държавна корупция не се ограничава само до Путин. Връзките на ФСБ с организираната престъпност датират от възхода на Тамбовската група в Санкт Петербург през 90-те години на миналия век. Днес се съобщава, че първият заместник-директор на ФСБ, Сергей Королев, има връзки с узбекския милиардер Алишер Усманов и неговите филиали. Източници в Москва предполагат, че той е и лично свързан с лидерите на руската мафия.
Но зад облика на единството на чекистите е избухнала борба за власт на всички срещу всички. Един ярък пример е трайното противопоставяне между двама могъщи генерали от ФСБ, Иван Ткачев и Сергей Алпатов, и двамата служат в отдела, който се занимава с икономически престъпления. Техните сблъсъци разкриват разширяващ се разрив между две фракции на ФСБ със съперничещи си олигархични съюзи. Членът на „московския клан“ Алпатов повече от година е временно изпълняващ длъжността ръководител на Службата за икономическа сигурност (СИС). Ткачев, от друга страна, се смята за част от клана на Игор Сечин, дългогодишен лейтенант на Путин и главен изпълнителен директор на „Роснефт“, най-големият руски държавен производител на петрол.
Твърди се, че Алпатов е поддържал връзки с някои ориентирани към Запада олигарси, които са недоволни от ръководството на Путин, което разрушава техните бизнес империи, включително бившите акционери на петролната компания ЮКОС, която беше присвоена от Путин и Сечин през 2004 г. Бившият главен изпълнителен директор на ЮКОС Михаил Ходорковски сега предизвиква режима от изгнание и се смята, че има съюзници не само сред руския бизнес елит и интелигенция, но дори и в рамките на ФСБ. Според някои доклади, докато е бил начело на дирекция М на ФСБ, която контролира Генералната прокуратура, Следствения комитет на Русия и руските съдии, Алпатов се е намесил, за да забави образуването на ново наказателно дело срещу бившето ръководство на ЮКОС и акционери.
Корупцията е широко разпространена сред всички подчинени на Путин. Само в един широко разпространен случай полковниците от ФСБ Кирил Черкалин и Дмитрий Фролов използваха своя авторитет и връзки, за да присвоят стотици милиони долари от руския народ. Голяма част от това е направено със знанието на тогавашния първи заместник-директор на ФСБ Сергей Смирнов, а за неговия наследник Сергей Королев се смята, че е замесен в подобни схеми.
Днес генералите от ФСБ изграждат властова база за бъдещето, в случай че режимът рухне.
Възходът на въоръжени групировки застрашава целостта на Русия. Могъщият Евгений Пригожин, ръководителят на скандалната група „Вагнер“, която разполага своите наемници в Украйна и Африка и чеченският владетел Рамзан Кадиров, който изпрати своите ударни части на фронтовата линия в Украйна, биха били важни играчи в наследяването на Путин.
Продължаващите провали в Украйна създават пукнатини във всичките три бази на властта на Русия, като се започне с ФСБ. Агенцията не би и могла да получи по-грешна разузнавателна информация за Украйна, дори и да се беше опитала. Въз основа на тази погрешна разузнавателна информация, руската армия разположи своите ужасно необучени войски и зле поддържани превозни средства в Украйна – с катастрофални резултати.
Руската история ще запомни един брутален президент, който отприщи двама още по-брутални съюзници. Опитвайки се да се представи като съвременен Владимир „Велики“, Путин ще се приближи по-близо до Иван Грозни, който напусна Москва победен, съкрушен и разорен до смъртта си.
Цар Николай пада от власт, когато войниците се отдалечават от бойното поле и завършват дългия поход към дома. Руските зими са легендарни с победата над войските на Наполеон и Хитлер. Украинските зими са също толкова лоши. И този път руснаците са нашествениците, зависими от дълги линии за доставки, повредена логистична система и оборудване с доста нисък стандарт.
Балансът на силите на Путин, закотвен върху неговия Чекистки Ренесанс, се разпада.
Превод: News.bg