По стандартите на екзотичния алкохол няма нищо особено в напитката от къртици, която толкова плени потребителите на Twitter от Русия. Истинските ценители на екзотичния алкохол няма да бъдат изненадани от тинктурата от мъртвите бенки. Те предпочитат силни напитки с пениси на тюлени, отровата на гигантски стършели убийци, урината на възрастни диабетици – и това е в най-добрия случай. Най-странните алкохолни напитки от цял свят са в материала на Lenta.ru.
„Подла и варварска напитка“
През 2015 г. исландският пивовар Дагбярт Арилиусон стана световно известен с бирата си с тестити от финвал, един от най-големите китове в света. Това морско животно расте до 20 метра дължина и има гениталии с подходящ размер. При особено забележителни екземпляри всеки тестис тежи най-малко 20 килограма, въпреки че по-често се срещат индивиди със седем до осем килограма. Точно такъв и взе Арилиусон. Преди употреба те трябвало да бъдат дълго опушени върху запалена овча тор – такава е традицията.
Китайският отговор на шедьовъра на исландското пивоварство може да се счита за тинктурата Te Zhi San Bian Jiu, в която са поставени пениси на три животни – тюлени, кучета и елени. Техните гениталии, разбира се, не могат да се конкурират по размер с китовете, но се вземат в количество. Също така, за разлика от исландската китова бира, която бе приготвена еднократно, напитката с три пениса бе лесно достъпна в магазините в Шанхай.
И в двата случая добавките не повлияха особено на крайния продукт. Месото по принцип не върви добре с алкохол. Не може да се дестилира в алкохол, а напитката да придобие вкус на месо, макар и възможно, не е никак лесно. Най-успешният метод е известен като измиване на мазнини и изисква замразяване, така че не е бил използван до появата на охлаждането.
Въпреки трудностите лозарите от векове се опитват да кръстосат месо с алкохол. В Мексико отдавна пият mezcal de pechuga, ликьор от агаве, над който пилешко, заешко или игуаново месо е държано да остарява за миризма. И в Шекспирова Англия е бил популярен петльовият ейл. Според рецепта от готварска книга от 1727 г. това питие наистина се приготвя от петли.
„За да направите тази бира, The Complete Book of the Housewife препоръчва десет галона ейл и голям петел, колкото по-стар, толкова по-добре. След това птицата трябва да се залее с вряща вода, да се изкорми и да се удря, докато костите ѝ се счупят. След това птицата трябва да се залее с два литра шери (през 16 век това е сухо испанско бяло вино), да се добавят изсушени на слънце стафиди и няколко парчета индийско орехче, да се постави всичко в платнена торба и, като се намери подходящ ейл, да се сложи торба с петел в съда с него. Съдът се запушва за период от седмица до девет дни, после бирата се бутилира, но не до ръба и се оставя да узрее“, пише Чарли папазян в „Голяма книга на пивовара“.
В Речник на английския жаргон, съставен в началото на 18-ти век, петелската бира е наречена „приятна напитка и, както се казва, съблазнителна“ – с други думи, афродизиак. Тази репутация се потвърждава от известната „Женска петиция за кафе“, публикувана през 1674 г. Нейните анонимни автори наричат кафето „новомодна, подла и варварска напитка“, твърдят, че причинява импотентност и призовават за забрана на употребата му до 60-годишна възраст. Петицията завършва със списък с по-здравословни напитки, в които се споменаваше и петелската бира: от нея идвала мъжка сила, както смятали тогава.
„Почти никой не пие вино от изпражнения“
„Детските изпражнения са най-добри“, казва д-р Ли Чангсу. Няма много хора в света, които са по-навътре в темата от него. Д-р Лий е може би последният човек, който знае как да приготви донгсул, десетпроцентова корейска напитка, направена от ферментирали човешки екскременти, на която някога са приписвали лечебни свойства.
В старите времена подобни лекарства са били ценени по целия свят. Още през 4 век китайският алхимик Ге Хонг в един от своите трактати препоръчва използването на „жълта супа“ от изпражнения при отравяне и диария. Европейските лекари не остават по-назад и до 18 век лекуват възпалено гърло с кучешки изпражнения, смесени с мед.
До 20-ти век тези рецепти вече са напълно забравени, включително в Корея, а думата „тонсул“ мигрира към жаргона на корейските наркодилъри: така наричали метамфетамините. За напитка, направена от изпражнения, се спомена отново едва преди десет години по предложение на японското издание на RocketNews24. Неговите журналисти успяха да купят две бутилки домашно приготвен тонсул, опитаха го сами и нахраниха с него пет японски модела. Момичетата пиха и хвалеха напитката, докато разберат от какво е направена.
Няколко месеца по-късно списание Vice Japan откри д-р Ли, който се съгласи да покаже как се прави напитката. Според него екскрементите първо се съхраняват в хладилник, след това се разреждат във вода и престояват за един ден. През това време разтворът става особено зловонен. След добавяне на сварения ориз и маята сместа се оставя да втасва при температура 30-37 градуса.
„Някога селяните са били бити с пръчки като наказание. Те често се спъват, падат от дървета и се нараняват. Понякога раните се инфектират. И те не можели да направят нищо друго, освен да пият виното от изпражненията като лекарство. И сега светът се промени. Ние рядко падаме от дървета и никой не бие никого с пръчки. Следователно почти никой не пие вино от изпражненията и още повече не го прави, казва специалистът по традиционна корейска медицина Лий Чангсу.
Седмица по-късно д-р Лий гордо показа готовата тонзула на репортерка на Vice Japan. Прецеждайки отвратителната каша през марля, той отпи с удоволствие и я покани да се присъедини. Въпреки убеждаването тя се осмели да отпие само няколко глътки. Фрешът наподобяваше оризово вино, но неприятната миризма веднага издаваше състава му. Освен това нещо изтече през филтъра. Изобщо не исках да опитвам парчетата, които плуват в чашата.
Тонсул сега е изложен в музея на шведската отвратителна храна. В интервю за Live Science неговият директор Андреас Аренс призна, че това е единственият експонат, който никога не е пробвал: „Повечето хора ще се разболеят само като си помислят за това“, обясни той.
„След това боли, подува се и се зачервява“
Доскоро десетки японци бяха убивани всяка година от ухапванията на гигантския стършел Vespa mandarinia. Тези насекоми имат дълги жила, които пробиват дори дебели тъкани, и опасна отрова, от която бъбреците на хората отказват Повечето с основание биха предпочели никога да не ги срещат. В Япония са останали само няколко села, чиито жители са на различно мнение. Те ловят гигантски стършели от дълго време и правят уникален ликьор от тях.
Ловците оставят в гората примамки от парчета прясна риба, крият се наблизо и чакат. Рано или късно стършелът пристига и отлита с примамката. Ловците внимателно го проследяват, за да разберат къде се крие подземното гнездо. Понякога, за да не се изпусне насекомото от поглед, към него се завързва бяла панделка. Това обаче правят само най-смелите и безразсъдните. По-предпазливите ловци се държат на почтителна дистанция от стършелите и се стараят да не се доближават до гнездата преди мръкване.
Първоначално стършелите не се пипат и редовно се хранят със захар и месо. През ноември размножаващите се насекоми се опияняват с дим, след което гнездото се изкопава и се носи в селото. Насекомите се изваждат едно по едно и в това участват всички, от малки до големи, които си фантазират как ли са живели стършелите, пише японският антрополог Кеничи Нонака, който изучава тази традиция.
Ларвите и какавидите обикновено се пържат или варят със соев сос, докато възрастните стършели се давят живи в шочу, японски алкохол със сила 20-25 градуса. Умиращите насекоми изпускат невротоксин в алкохола.
Бутилките се затварят за няколко години, докато течността придобие тъмен кехлибарен цвят. В миналото се е смятало, че питието е полезно за здравето, а сега японците толерират ухапванията в името на запазването на културното наследство. През 2020 г. 75-годишният ловец на оси Торао Сузуки каза пред New York Times, че е бил жилен най-малко 30 пъти на сезон, но няма желание да се откаже. „Мястото на ухапване боли, подува се и се зачервява, но това е всичко. Трябва да съм имунизиран“, обясни той.
Шочу със стършели убийци е огромна рядкост, но има по-лесно достъпни напитки с насекоми. В интернет можете да намерите цели магазини, специализирани в такъв продукт, например Thai Thailand Unique, който продава водка с огромни скорпиони, стоножки, паяци и рогати бръмбари.
Членестоногите се отглеждат в специална ферма, като обикновени пилета или крави. След това се бутилират с алкохол във фабрика, разположена близо до границата с Лаос. Малко вероятно е този продукт да е свързан с древните тайландски традиции – уебсайтът Thailand Unique е очевидно предназначен за хора, привлечени от екзотиката.
Междувременно Европа също има своите позабравени напитки с буболечки. Ренесансовите италианци правели ароматна тинктура от росичката, насекомоядно растение, което расте в блатата. Рецептата за напитката е запазена в една от книгите на английския натуралист Хю Плат, живял през 16 век. Той препоръчва премахване на прилепналите насекоми от листата, добавяне на фурми, канела, джинджифил и други съставки към алкохола и след това държане за 20 дни.
Било е почти невъзможно да се премахнат всички насекоми от росичката, но мнозина вярвали, че това само дава сила на напитката. В онези дни лекарите я предписваха за повишаване на потентността, а за това хората били готови на всичко.
„Ще опитам отново, ако отида в затвора“
Алкохолът може да се получи от всяка суровина, която съдържа захар. Ето защо вината обикновено се правят от сладки горски плодове и плодове, които са с високо съдържание на глюкоза и фруктоза. Британският дизайнер Джеймс Гилпин се обърна към по-малко традиционен източник на захар – урината на диабетици. През 2010 г. той не без успех направи уиски от урината на баба си и организира дегустации на изложби и дизайнерски събития.
„Разбира се, не предлагам това да се използва за комерсиални цели“, оправда се Гилпин в интервю за сайта We make money not art. „Въпреки че идеята за изграждане на дестилерии в старчески домове е забавна.“
Други човешки екскременти за приготвяне на алкохол са почти безполезни. Изключение прави слюнката: тя съдържа ензими, които извличат захар от нишестето. Инките са знаели това много преди Колумб и в продължение на векове са правили спиртни напитки от сдъвкани растения с високо съдържание на нишесте като царевица или киноа. Така някога се е приготвяла южноамериканската чича – слабоалкохолна напитка, наподобяваща бира.
Масато, вид чича, направена от маниока, е била често срещана в днешно Перу. Това растение съдържа много нишесте, но почти няма захар, която е необходима за ферментацията. Тя се появява в него само под въздействието на човешката слюнка.
Първият, който описва приготвянето на масато, е испанецът Антонио де Леон Пинело, който посещава джунглата на Амазонка в началото на 17 век. Той твърди, че индианските момичета вземали маниока и я дъвчели, след което я изплювали в съдове и я оставяли да ферментира. Напитката се оказа много задоволителна, но почти не опияняваща. Според сътрудника на National Geographic Моли Блудоф-Инделикато, която е опитала масато, начинът, по който е произведена, не влошава вкуса ѝ.
„Масато мирише на сок от краставица, подправен с карамфил. Било невъзможно да се откаже – в Амазония това се смятало за смъртоносна обида. Затова се усмихнах и отпих първата си малка глътка. Вкусът беше плодов, като шери. После отпих още малко, по-решително, опитвайки се да открия поне някакви следи от слюнка в мътната напитка. Но вместо тях получих кедров послевкус“, споделя Моли Блудоф-Инделикато.
Виното kuchikamizake, направено от героинята на японския анимационен филм Your Name, е на същия принцип, но вместо маниока съдържа сдъвкан ориз. „Вкусът… всъщност не е толкова лош. Нещо като разредено саке, но много по-кисело“, казва сътрудникът на Motherboard Джейми Лий Тейт, който се е опитал да направи kuchikamizake у дома. „Но като цяло правенето на четири чаши съмнителен алкохол изискваше повече усилия, отколкото си струваше. Ще опитам отново, само ако попадна в затвор, интернат или някое друго подобно място.“