Годината, която започва, ще бъде белязана от войната в Украйна, където възможността за победа на Киев срещу Кремъл вече изглежда правдоподобна, бунта в Иран и начина, по който американците ще обърнат или няма да обърнат страницата на Тръмп. Китай, който търси икономическо възстановяване и подклажда напрежението в Тайван, ще бъде в центъра на вниманието, особено след като там бушува ужасна епидемия от Ковид. На икономическия фронт инфлацията вероятно ще се повиши и глобалната рецесия изглежда много вероятна. Светът е в смут в зората на тази нова година, пише френският всекидневник Les Echos, и изброява темите, които трябва да маркират и да доминират през новата 2023 г.
Възможна е победа на Украйна срещу Русия
Победата на Украйна във войната срещу Русия сега изглежда възможна, дори вероятна. Киев изглежда способен да си върне всички територии, нападнати през февруари миналата година, дори Донбас, в рамките на една година. Тази прогноза, която изглеждаше илюзорна в началото на войната, сега е правдоподобна с оглед на събитията от последните шест месеца.
Освен ако Путин не успее да обучи и оборудва 300 000 наборници, които все още има в резерв, или ако Белият дом не престане, за всеобща изненада, да снабдява Киев с боеприпаси и стратегически оръжия, всичко сочи към военно поражение за Русия, което би подписало края на Владимир Путин. Армията му не е отбелязала никакъв напредък от края на юни и тъпче три месеца пред вратите на не особено стратегическия град Бахмут. Тя демонстрира крещящи недостатъци в провеждането на операциите, логистиката и въоръжението.
Кремъл е загубил повече от половината си бронирана техника и няма модерни оръжейни системи в резерв. Единственото му все още ефективно оръжие, артилерията, започва да показва своите лимити: за да унищожи електрическата инфраструктура, която Киев ремонтира незабавно, той черпи от няколко седмици от своите остарели ракетни запаси.
Режимът на моллите е под угроза както никога досега
Джинът е излязъл от бутилката и вероятно никога няма да се върне там. Милиони ирански жени вече не носят задължителната забрадка и са подкрепяни от мнозинството от мъжете. Техният бунт, предизвикан през септември от смъртта на младо момиче, Махса Амини, под ударите на моралната полиция, сега заплашва самото съществуване на режима.
Последният би могъл да спаси собствената си кожа с цената на ребалансиране на властите в ущърб на религиозните и в полза на пасдараните, прагматиците и машинаторите. Той също може да бъде упорит в репресиите, с риск да бъде свален. Екзекуциите на демонстранти в началото на декември очевидно имат за цел да ужасят демонстрантите, но последните изглеждат готови да поемат всички рискове, тъй като нямат какво повече да губят след четиридесет години лошо управление, корупция и обедняването на 80 милиона иранци.
Единственият шанс на режима е липсата на конституирана политическа сила, която да го замести. Освен това въстаническото движение няма разпознаваем лидер, което е сила, тъй като не може да бъде обезглавено, но също така и политическа слабост. Изглежда, че в режима се появяват първи пукнатини между хардлайнерите и онези, които търсят изход. Следващите няколко седмици ще бъдат решаващи.
Американците започват да обръщат страницата на Тръмп
Ще се превърне ли той най-накрая в един от „лузърите“, които презира? Пристигнал с пробив на американската политическа сцена през 2016 г., Доналд Тръмп изгуби поглед през 2022 г. Неговата упоритост в отричането на резултата от президентските избори през 2020 г., съчетана със стратегията му да пробутва популистки и радикални кандидати по време на републиканските първични избори, се обърна срещу бившия президент. Демократите запазиха контрола над Сената през ноември и само на косъм загубиха контрола над Камарата на представителите. Провал, който подкопава авторитета му.
На 76 години, декларацията му за кандидатстване за президентските избори през 2024 г. от резиденцията му в Мар-а-лаго (Флорида) беше посрещната без ентусиазъм. Заплетен в поредица от съдебни дела – присъда за укриване на данъци срещу организацията Тръмп и унищожителните заключения на парламентарната комисия относно отговорностите за нападението над Капитолия – бившият президент вижда как Републиканската партия и основните ѝ лидери се дистанцират. Евентуалното повдигане на обвинение, по което Министерството на правосъдието ще трябва да се произнесе след няколко седмици, може да сложи край на кандидатурата му.
Появяват се също така надеждни алтернативи, които претендират за номинацията на „Grand Old Party“ през лятото на 2024 г. за президентските избори, които ще се проведат през ноември. Най-важният сред тях: Рон Де Сантис, губернаторът на Флорида, много удобно преизбран през ноември, може да започне надпреварата през лятото на 2023 г. Нова версия на тръмпизма.
Турският президент е застрашен
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще трябва да надмине себе си, за да спечели президентските избори, насрочени за юни, след повече от двадесет години на власт.
Президентските избори в Турция, които според конституцията трябва да се проведат най-късно през юни следващата година, могат да покажат, че „султана“ Реджеп Тайип Ердоган окончателно губи властта. Вярно е, че той често беше обявяван за губещ преди предишните избори, но никога не е губил нито един от дузината – законодателни, президентски или референдуми, организирани, откакто дойде на власт през 2002 г. Но този път изглежда особено застрашен, поради недоволството на турците от инфлацията, която надхвърля 80% за една година. Ердоган обаче има някои карти в ръкава си, включително правни действия срещу опонентите си.
Така например харизматичният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, когото мнозина представяха като кандидат на най-после обединената опозиция, наскоро беше осъден на първа инстанция на лишаване от права и на затвор. Падането на Ердоган несъмнено би било облекчение за западните му партньори, които той редовно провокира, до такава степен, че членството на Турция в НАТО вече не изглеждаше разбираемо само по себе си.
Китай ще се опита да се възстанови от Ковид
„Несигурността относно перспективите за растеж на Китай през следващата година е безпрецедентна“, казва Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азия в Natixis. След три години на силни ограничения и изолации внезапният край на нулевата Ковид политика отстъпва място на експлозия от зарази в цялата страна, въпреки че степента на ваксиниране, особено на възрастните хора, все още остава под необходимия праг за защита на населението.
Ако излизането от нула Ковид обещава да бъде неравномерно през следващите няколко месеца, Китай обръща гръб на антиковид политиката, която натежа силно върху индустриалното производство, потреблението и заетостта.
Изоставайки от други азиатски страни през 2022 г., втората световна икономическа сила трябва да подпечата възстановяването си през 2023 г. Отбелязвайки изоставянето на нулевия Ковид, както и усилията на Пекин да стабилизира сектора на недвижимите имоти в криза, анализаторите също имат силна тенденция да повишават своите прогнози за растеж за 2023 г. до около 5%. Цел, която бъдещият министър-председател, 63-годишният Ли Цян, може да си постави, когато бъде официално назначен през март.
Огънят ще тлее около Тайван
Напрежението ще остане високо през 2023 г. около Тайван, който Пекин смята за бунтовнически остров, който трябва да се върне в своето лоно. Последните дни на годината бяха белязани от почти рекорден брой ежедневни нахлувания на китайски самолети във въздушната идентификационна зона на Тайпе.
Тайпе разбра посланието, като увеличи продължителността на военната служба от 4 на 12 месеца преди няколко дни. Изкушението на Си Дзинпин да засили допълнително натиска през 2023 г. ще бъде още по-силно, тъй като следващите президентски избори на острова са насрочени за януари 2024 г.
Може ли да се стигне до опит за морска блокада на острова или дори пряка инвазия? Много малко вероятно през 2023 г., казват военни експерти, тъй като Пекин все още не разполага с достатъчен десантен флот. От друга страна, този въпрос може да възникне малко след американските президентски избори през 2024 г., ако Джо Байдън не бъде преизбран и се окаже в позицията на „куцото пате“.
Ковид-19: Нормализацията на Китай е изложена на риск
Ковид-19 няма да спре да циркулира през 2023 г. Китай, който изостави стратегията за нулев Ковид и чието население е слабо и лошо ваксинирано, крие риск от подновяване на глобалната зараза.
Китайското население във всеки случай ще трябва да плати висока цена, епидемиологичните модели прогнозират до два милиона смъртни случая през следващите месеци. Надяваме се обаче, че смъртността ще продължи да се забавя в останалата част на планетата, както стана през 2022 г., поради нарастващия имунитет на населението, съчетан с по-леките форми, причинени от варианта Омикрон и ограниченията.
Предизвикателството ще бъде да убедим населението, уморено от здравната криза, да получи още една бустерна доза, особено за най-застрашените, и да възобнови мерките за социално дистанциране, за да смекчи пиковете на заразяване.
Ами ако инфлацията не падне?
Ако вярваме на прогнозите на икономистите – а трябва ли още да им вярваме? – цените трябва механично да се успокоят през 2023 г. в Европа и Съединените щати. Тази на въглеводородите е близо до нивото си от март 2022 г. и при липса на нов геополитически шок приносът на енергията към инфлацията би трябвало да намалее от началото на пролетта.
Но ако не върви по план, ако цените продължат да растат със същата скорост като през 2022 г., тогава западните страни ще имат голям проблем. За да се избегне социална криза – британците вече я наричат “криза на разходите за живот“ – ще е необходимо да се увеличат заплатите, които вече не се индексират спрямо инфлацията. Ще го приемат ли компаниите?
Това би създало спирала цена-заплата, с която централните банки се борят от година и половина. По този начин те биха били склонни да увеличат лихвените си проценти още повече, с риск първо да създадат икономическа криза, последвана от социална и вероятно политическа криза след това.
Несъмнено ще има глобална рецесия
Глобалната икономика най-вероятно ще бъде засегната от рецесия. Според последните индекси на S&P Global, големите индустриални икономики вече са навлезли във фаза на спад в дейността си през последното тримесечие. Тя трябва да продължи през първото тримесечие на 2023 г., което теоретично ще ги доведе до техническа рецесия (две последователни тримесечия на спад на БВП).
Активността в Китай вероятно ще намалее през първото тримесечие в резултат на края на нулевата Covid политика, преди очакваното възстановяване през следващите месеци. Глобалната икономика ще понесе последствията. Продължаването на инфлационния натиск ще доведе до допълнително затягане на паричната политика, което ще натежи още повече върху световната активност. Към това се добавя несигурността, свързана с продължителността на конфликта между Украйна и Русия, който нарушава веригите за доставки на компаниите.
Международният валутен фонд наскоро предупреди, че глобалният растеж ще бъде под 2% през 2023 г. Най-много можем да предвидим леко възстановяване на глобалната активност през втората половина на годината.
Жестока конкуренция за втечнения газ
През 2022 г. европейците извършиха подвиг: запълниха своите подземни газови запаси до ръба за зимата, въпреки срива на руския износ. Те платиха висока цена: цените на норвежкия газ или американския втечнен природен газ (LNG) избухнаха поради внезапния дисбаланс между търсене и предлагане. Но сигурността на доставките за тази зима е гарантирана.
През 2023 г. ще бъде много по-несигурно. Потоците от Русия ще бъдат още по-слаби от тази година след пълното спиране на газопровода Северен поток 1. Що се отнася до глобалното производство на LNG, то няма да се увеличи значително в продължение на няколко години, времето за което инвестициите в нови инсталации за втечняване на газ, обявени в САЩ, Катар и другаде, ще бъдат реализирани.
И глобалното търсене на газ се очаква да бъде по-високо, като се очаква икономическо възстановяване в Китай, след като вълната на Ковид отшуми. Ограничено предлагане, нарастващо търсене… Европейците ще трябва да се борят срещу азиатците, за да внасят повече LNG, което рискува да повиши още повече цените. Twenty-Seven ще може да разчита на допълнителен капацитет за внос, по-специално в Германия. Това ще отпуши газовите потоци на континента, но без да променя основите на уравнението.
Наука: Погледът все още е насочен към звездите
Нито войната в Украйна, нито енергийната криза, нито някоя от другите тъжни истории, разиграващи се на повърхността на Синята планета, няма да попречат на земляните да продължат и през 2023 г. да надникват в звездния свод. Сред всички космически мисии, планирани за следващата година, поне три заслужават по-специално внимание.
През април трябва да излети, на борда на ракета Ariane 5, сондата Juice, следващата голяма научна мисия на Европейската космическа агенция. Тя ще замине, за да проучи отблизо три от четирите луни на Юпитер, Ганимед, Калисто и Европа. Подземният океан на Европа, по-специално, представлява голям интерес за екзобиолозите: като този на неговата малка сестра Енцелад (сателита на Сатурн), той може да крие „черни пушачи“ в своите дълбини, тези подводни гейзери, подобни на тези, близо до които е възникнал животът на нашата планета…
Няколко месеца след заминаването на Juice за далечната система на Юпитер, ще дойде ред на американската сонда Osiris-Rex да се върне на Земята със своя ценен товар. Изстреляна през 2016 г., Osiris-Rex, която трябва да кацне леко в пустинята на Юта през септември, наистина връща проби от почвата от Bénou, астероида, който посети и дори, малко, „надраска“.
Друг водещ проект на Европa e космическият телескоп Евклид, който ще тръгне тази година около вече известната точка на Лагранж L2, за да изследва произхода на ускоряването на разширяването на Вселената и природата на нейния източник, мистериозната тъмна енергия. Неговото изстрелване, първоначално планирано с руска ракета Съюз, най-накрая ще бъде направено с американската SpaceX Falcon 9… войната в Украйна задължава.
Преглед на прогнозите на Les Echos за 2022 г
Les Echos беше един от малкото, които в края на декември 2021 г. оцениха нахлуването на Русия в Украйна като много вероятно, предвид реториката на Кремъл и масовото разполагане на войски. Продължението, за съжаление, ни доказа, че сме прави.
Както предвидихме, Ковид кризата също отшумя, с премахването на всички ограничения и изчезването на задължителното ваксиниране. Лула отново стана президент на Бразилия на изборите през септември, Борис Джонсън беше уволнен от Даунинг стрийт 10 в Лондон, както и по-неочаквано неговият наследник след рекордно кратък мандат.
Иранските ядрени преговори останаха в задънена улица, както се очакваше. Но не видяхме да се задава всеобщият бунт срещу ислямското було, което заплашва режима. По същия начин не бяхме предвидили бунта на китайците срещу нулевата Ковид политика, което принуди правителството да отстъпи.
И демократите ни изненадаха, като спечелиха междинните избори в Съединените щати, добра точка за Джо Байдън и лоша за Доналд Тръмп. Що се отнася до инфлацията, за съжаление прогнозата ни се оказа вярна – тя си отмъщава след години на зимен сън.
Превод: News.bg