За разлика от Беларус, Казахстан не подкрепи Путин във войната. Президентът Касъм-Жомарт Токаев каза, че няма да признае ЛНР и ДНР и ще откаже да помага в заобикалянето на санкциите. Ще припомним как се развиваше конфликтът:
Престрелката на лидерите.
-Путин постоянно бърка името на Токаев – най-често при обсъждане на остри ситуации.
– Токаев публично оспорва върховенството на Путин. В едно от интервютата той заяви, че Казахстан не е длъжен “вечно да служи и кланя на Русия” и подчерта, че “санкциите са си санкции”.
Взаимни обвинения.
– Маргарита Симонян още през януари упрекна Казахстан в “заиграване с нацистите”. Нейните колеги стигнаха по-далече: в ефира на “Русия 1” политологът Дмитрий Дробницкий каза, че “следващият проблем е Казахстан”, а Госдумата заяви, че “територията на Казахстан е голям подарък от Русия”.
– Историкът Руслан Тусупбек каза, че в РФ не може да се “говори за геноцид на казахите” и нарече Русия “бивш окупатор”.
Конфликт с медиите.
– Роскомнадзор се опита да командва медиите на Казахстан. Интернет изданието “Власт” получи нареждане да премахне съобщението за обстрелите на Виница и за броят на загиналите в Мариупол. Указания получиха също Arbat.Media и Ratel.kz.
– Казахстанските медии открито саботираха изискванията на руските власти. В отговор на запитване от страна на Роскомнадзор редакцията на Arbat.Media изрази “учудване”, а главният редактор на Ratel.kz Марат Асипов нарече това “намеса във вътрешните работи”.
Петролен шантаж.
– Когато Токаев обеща на ЕС да помогне за излизане от енергийната криза, бе спряна работата на участък от тръбопровода с казахстански петрол. В рамките на годината имаше четири спирания.
– В отговор Казахстан развива износа на петрол, заобикаляйки Русия. Токаев нареди да се разработи Транскаспийският маршрут и да се привлекат инвеститори от САЩ.
Източник: «Можем обьяснить»