На 2 януари 1905 г. (нов стил) обкръженият руски гарнизон в морската крепост Порт Артур (днешен Люйшун в Китай) се предава на японците. Това повлиява решително върху целия ход на Руско-японската война (10.2.1904 – 5.9.1905). Конфликтът завършил катастрофално за авторитета на Русия и на практика проваля нейната дългогодишна и експанзионистична политика в Далечния изток.
През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с не замръзващо пристанище в Далечния изток. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.
През 1900 г. Русия изпраща армия от 177 000 души в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.
Руската експанзия предизвиква безпокойство на Япония. Никой в Снакт Петербург обаче не иска да проумее, че руското проникване в Манджурия наистина засяга жизненоважните интереси на Токио.
През 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. На 14 януари 1904 г. Токио предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно – Корея ще остане извън руската сфера на влияние.
Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа. Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Военните са против тази експанзия заради големите разстояния липсата на инфраструктура. Русия влиза във войната без съюзници.
Протакането на царя кара Япония да прекъсне дипломатически отношения.
На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур. Японците правилно оценяват важността на укрепената морска база, като насят удар с изненада. Използвайки 10 разрушителя, японците успяват да повредят сериозно руските линейни кораби „Царевич” и „Ретвизан”, както и 6600-тонния крайцер „Палада”.
Николай II е шокиран. Японците не изпускат инициативата и това води до 2 януари 1905 г.
Главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града. Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Санкт Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г.