Алкохолът оказва влияние върху нервната система по различни начини, но не всички от тях са напълно изяснени към момента, информира здравният сайт puls.bg.
Големите количества (независимо приети наведнъж или постепенно) водят неминуемо до загуба на неврони, което обяснява как редовният прием, дори и в по-малки количества също води до понижаване на мозъчния капацитет. Мозъкът е в състояние да се възстанови след големи дози алкохол, но само ако прекаленият прием настъпва изключително рядко. В противен случай токсичните ефекти на алкохола се натрупват, което може да доведе до сериозно когнитивно увреждане.
Въздействието на алкохола е върху множество нервни рецептори, чрез които невроните комуникират с помежду си. Следователно алкохолът променя действието на големите невронни мрежи. Но освен когнитивните, алкохолът засяга и двигателните функции в тялото.
Консумацията на алкохол е свързана още и със свиване на хипокампуса, област от мозъка, която е отговорна за паметта. Дори умерени количества алкохол се оказват свързани с дълготрайни увреждания на мозъка.
Налице е инхибиране на фронталния контрол. На ниво неврони дезинхибиторният ефект на алкохола може да се обясни, поне отчасти, с факта, че той неутрализира действието на два невромедиатора, които са важни за възприемането на околната среда и поддържането на бдителността – норадреналин и серотонин.
Норадреналинът ни позволява да реагираме при наличие на опасност, а серотонинът от своя страна играе важна роля в емоционалността и настроението.
Дори и в малки количества
В по-стари проучвания по темата се твърди, че дори незначителният постоянен прием на алкохол може да доведе до развитие на невродегенеративни заболявания, а също така в голяма степен се нарушават когнитивните функции.
Освен върху настроението и когнитивните функции, ефектът на алкохола може да се простира до засягане на редица органи и система, включително и да води до нарушения на съня. Редовната консумация на алкохол е предпоставка за развитие на хипертония, затлъстяване, кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, аритмии и дори внезапна сърдечна смърт.
Резултати от проучване, публикувано в списание Nature, показват че консумацията на халба бира или чаша вино дневно води до преждевременно остаряване, което е видимо само в рамките на 2 години.
При увеличаване на консумираното количество до 3 единици алкохол дневно се наблюдава редуциране на сивото мозъчно вещество. Според проучването мозъкът остарява с около половин година при онези, които принципно са били въздържатели, но са започнали да консумират средно по една алкохолна единица на ден. Както е известно, една алкохолна единица се равнява на 25 мл твърд алкохол, половин халба бира или половин чаша вино.
Авторът на проучването – асистентът по маркетинг Реми Дейвиет в Уисконсинското училище по бизнес към Университета на Уисконсин-Медисън, обяснява, че промените в по-дългосрочен план изглеждат още „по-мрачни“.
Консумация на алкохол от различните възрастови групи
Младите – под 18-годишна възраст имат по-малка поносимост към алкохола, поради своите анатомо-физиологични особености – черният им дроб трудно разгражда етанола, поради което при тях отравянията са по-чести. При редовна прекомерна консумация се води до по-слабо развитие на бялото вещество (критично за ефективното функциониране на мозъка) и леки до умерени дефицити в редица когнитивни функции.
В световен мащаб около 10% от бременните жени консумират алкохол. Употребата на твърд алкохол по време на бременност може да причини нарушение във функцията на мозъка на фетуса, съответно намаляване по обем и когнитивно увреждане.
При лица над 65-годишна възраст нарушенията от употребата на алкохол се оказват един от най-силно рисковите фактори за всички видове деменция в сравнение с други установени рискови фактори като високо кръвно налягане и тютюнопушене.