Когато преди около година Русия трупаше войски по границата с Украйна, много експерти и политици на Запад смятаха, че в случай на инвазия Киев ще падне за няколко дни. Очевидно това е било очакването и в самата Русия. В първите дни на войната руските войски настъпиха към покрайнините на столицата, но бяха спрени от украинската армия и принудени да се изтеглят. Грешните преценки продължават да имат отражение върху войната и днес. Руският президент Владимир Путин не признава това директно, но подготвя страната си за дълга война.
Русия не доминира във въздуха
Имаше няколко очаквания, които след инвазията през февруари не се сбъднаха. Така например мнозина смятаха, че Русия много бързо ще ликвидира украинските военновъздушни сили и противовъздушна отбрана и така ще установи пълна доминация във въздуха. Причината за това предположение може би е свързана с опита в Източна Украйна. Когато през 2014-а година избухна войната в Донбас, в която Русия отрича да е замесена, Украйна загуби много самолети и хеликоптери през първите няколко месеца и спря да използва останалите. Украинските военновъздушни сили на практика бяха неутрализирани.
След инвазията обаче всичко е съвсем различно. Съобщението на московското министерство на отбраната от 28-и февруари, че Русия има въздушна доминация над цялата територия на Украйна, се оказа невярно. Руските военновъздушни сили явно превъзхождат украинските по отношение на численост и технологии. Но въпреки многобройните ракетни атаки срещу военни летища и бойните действия на фронтовата линия, Украйна и до днес разполага с невредими бойни самолети и хеликоптери. Противовъздушната ѝ отбрана също става все по-силна.
По украински данни от началото на войната Русия е загубила стотици самолети и хеликоптери. Тези данни не могат да бъдат потвърдени от независими експерти, но западните разузнавателни агенции също пишат за сериозни загуби в руските военновъздушни сили. Операциите са ограничени до фронтовата линия и Русия вече не навлиза дълбоко във вътрешността на страната. Вместо това все по-често използва безпилотни самолети и ракети, които обаче все по-добре се прихващат от украинската противовъздушна отбрана. Киев дължи всичко това на западната помощ.
Черноморският флот губи
В морето Русия също има явно превъзходство над Украйна. Това породи опасения, че Русия ще започне офанзива в южната част на Украйна в посока Одеса и ще изведе на брега с военни кораби големи военни формирования, включително бронетранспортьори. Това не се е случило досега и експертите не смятат, че ще се случи. „Десантът е много рискован“, казва пред ДВ британският експерт Марк де Вор от университета „Сейнт Андрюс“. „Това изисква значителен превес.“ Русия очевидно е търсила възможности за десант, но не е намерила нищо подходящо, никакъв „незащитен плаж”.
В началото на инвазията Русия струпа военни кораби край Одеса. По това време руските войски успяваха да окупират малкия и стратегически важен Змийски остров югозападно от Одеса. Но в края на юни Украйна успя да ги прогони с целенасочени артилерийски атаки.
Руският Черноморски флот се оказа един от най-големите губещи във войната досега. Флагманът на флота – крайцерът „Москва“, обстрелян от украински ракети през април, бе повреден и по-късно потъна. Десантният кораб „Саратов“ също беше улучен от украинска ракета в пристанището Бердянск на Азовско море и впоследствие потъна. В резултат на това военните кораби на Черноморския флот се държат на по-голяма дистанция от крайбрежието, което се контролира от Киев. Те вече не са в безопасност и в базата в Севастопол. Украйна атакува щаба и корабите там с безпилотни самолети. Въпреки това Черноморският флот не е извън строя. Корабите продължават да атакуват Украйна с крилати ракети – от безопасно разстояние.
На този фон Русия се отказа от военноморската блокада на украинските пристанища. Официално, за да стане възможна сделката за зърно, сключена с посредничеството на Турция и ООН. След нападението срещу руски военни кораби в края на октомври Москва се оттегли от сделката, а след това отново се върна към нея. Тя е получила „гаранции“ от Киев, че Черноморският флот няма да бъде атакуван в определен „коридор“, заяви Москва.
Силна киберзащита благодарение на Запада
Накрая, преди инвазията имаше опасения, че Русия ще парализира Украйна с масирани хакерски атаки. Тези опасения бяха основателни, тъй като Украйна бе подложена на многократни такива атаки в продължение на години. Около седмица преди руската инвазия, на 15-и февруари, бе извършена масирана хакерска атака, която украинският министър на цифровата информация Михайло Фьодоров определи като „най-голямата DDoS-атака в историята на Украйна“. DDoS-атаките представляват изкуствени заявки в интернет, които претоварват сървърите на жертвата. Засегнати бяха няколко банки, както и министерството на отбраната. В деня преди инвазията имаше и хакерски атаки срещу правителствени структури и парламента, които бяха приписани на Русия.
Но Киев изглеждаше добре подготвен за тях. След това също имаше хакерски атаки, но те бяха по-малко успешни, за разлика от предишните години. Във всеки случай части от критичната инфраструктура, като например електропреносната мрежа, са поразени не от хакерски атаки, а от ракетни нападения.
И в този случай се изплати оказваната от години западна помощ за укрепване на украинската киберзащита. Няколко дни преди инвазията например ЕС предостави на Украйна по нейна молба своя екип за бързо реагиране в киберпространството (CRRT). Засега изглежда, че цифровата война, която се приписва на Русия, е точно толкова неуспешна, колкото и тази на бойното поле. Западните експерти обаче очакват все повече хакерски атаки през зимните месеци.
Автор: Роман Гончаренко