Навръх Бъдни вечер предаването за опера на програма „Христо Ботев“ е посветено на празника. В първата част предлагаме един от най-хубавите концерти от Коледния музикален ден на Еврорадио, който се е състоял в Хамбург само преди седмица – на 17 декември. Солистка е звездата на съвременната оперна сцена Диана Дамрау.
Във втората част – великолепен запис на „Бохеми“ от Джакомо Пучини. Ако има опера, подходяща за вечерта на 24 декември, това е тази. Просто действието ѝ започва точно в една вълшебна нощ на 24 декември, превърнала се в тържество на любовта. Е, финалът не е щастлив, затова пък отново се случва на 24 декември и е издържан в най-добрите драматични оперни традиции.
„Бохеми“ на Пучини е ако не най-обичаната опера в целия свят, то със сигурност една от най-популярните, най-често поставяни и записвани. Написана е по романа „Сцени из живота на бохемите“ на Анри дьо Мюрже, публикуван през 1851 г. Либретото е на прочутите партньори на Пучини – Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Световната премиера на операта се е състояла на 1 февруари 1896 г. в Театро Реджо – Торино под палката на младия Артуро Тосканини. Тогава Рудолф е бил изпълнен от Еван Горга – италиански тенор, дебютирал само година преди това – в Каляри, в партията на Вилхелм Майстер от „Миньон“ на Тома. Кариерата на този тенор е много кратка, още през 1899 г. той изоставя сцената и става колекционер на музикални инструменти. Чезира Ферани – първата в историята Мими, е дебютирала през 1887 г. в Торино като Маргарита от „Фауст“ на Гуно. Тя е първата изпълнителка на Манон Леско от едноименната опера на Пучини и участва в световните премиери на цяла серия опери от италиански автори като Маскани и Франкети. Чезира Ферани е и първата италианска изпълнителка на Мелизанда от „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси – това се случва през 1908 г. в Миланската Скала. Година след това – през 1909, Ферани се оттегля от сцената.
„Бохеми“ от Джакомо Пучини, опера в четири действия
Постановъчната съдба на Пучиниевите „Бохеми“ е повече от убедителна. Сдържаният прием на премиерата (характерен за повечето новаторски творби), доста бързо прераства в огромен успех – не случаен и преходен, а безусловен и непоклатим. След тази премиера Пучини и младият диригент Тосканини ще бъдат верни приятели и творчески партньори за цял живот. Много скоро операта е поставена на почти всички италиански сцени: още през 1896 г. това са Театро ди Сан Карло, Театро Комунале ди Болоня и Театро Костанци, през 1897 – Скалата и Ла Фениче във Венеция, през 1898 – Театро Реджо ди Парма и Театро Доницети ди Бергамо.
Първата постановка на „Бохеми“ извън Италия пък е в Театро Колон – Буенос Айрес с премиера на 16 юни 1896 г., в началото на 1897 операта е представена в Александрия, Лисабон и Москва, а премиерата във Великобритания е на 22 април 1897 в Кралския театър в Манчестър (спектаклите са на английски език). През октомври същата година същата трупа – Оперната компания на Карл Роза, представя „Бохеми“ и в Кралската опера Ковън Гардън в Лондон, а на 14 октомври е премиерата и в Лос Анджелис – отново със същия състав. „Бохеми“ се появява в Ню Йорк на 16 май 1898 г., когато е представена в оперния театър Палмо с Джузепе Агостини в ролята на Рудолф. Първата собствена постановка на Ковънт Гардън е през 1899 г. с Нели Мелба в ролята на Мими и Фернандо Де Лучия – Рудолф. Първото изпълнение на „Бохеми“ в България е било на 23 юни 1922 г. в София под диригентството на Маестро Георги Атанасов.
Вечерта на 24 декември 2022 за страстните оперомани ще звучи една от най-хубавите студийни регистрации на операта, осъществена през октомври 1972 г. в катедралата „Иисус Христос“ в Берлин. Наричат този запис култов. Херберт фон Караян дирижира солистите, хора на Дойче опера – Берлин и Берлинската филхармония. В главните партии блестят млечните сестра и брат – Мирела Френи и Лучано Павароти. В ролята на Колин е великият българин Николай Гяуров. Останалите изпълнители също са добре известни на меломаните: Роландо Панераи като Марсел, Елизабет Харууд – Мюзета, Джани Мафео – Шонар, Мишел Сенешал като Беноа и Алсиндор. В малката партия на Парпиньол – Гернот Питч.