“Това е последната по-сериозна възможност за сформиране на правителство в рамките на този парламент, изключвайки хипотетичната опция трети мандат, където има страшно много неизвестни. Искането за обща програмна декларациа е добър ход от страна на “Продължаваме промяната“. Малка е вероятността да мине, защото става въпрос не за даване на голи обещания, а за поемане на по-конкретни ангажименти. По-скоро съм песимист, че ще има правителство в рамките на този парламент“. Това каза в интервю за БНР политологът и преподавател доц. Иво Инджов.
България е предоставила хуманитарна помощ на Украйна в размер на 448 милиона лева, обяви служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, който бе на работно посещение в Киев по покана на неговия колега – министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников.
“Това посещение беше закъсняло, но добре, че все пак се осъществи. Самият факт, че български военен министър отива в Киев и то броени дни, след като беше дадено окончателно зелена светлина за българската военна помощ, е показателно“, казва още той.
“Знаем, че българският оръжеен бизнес печели много добре от войната на Русия срещу Украйна. През трети страни една част от външния износ на оръжейна продукция, отива до Украйна. Досега бяхме в абсурдната ситуация хем български оръжия и боеприпаси да влизат в Украйна и за това да знае целия свят, хем отговорните политици в България да се колебаят дали да изпратят военна помощ за Украйна. Макар че самата военна помощ е в малки размери, това е един символен акт, който нарежда България най-сетне в редиците на страните, които оказват реална подкрепа на страната срещу руската агресия.
България показа, че споделя международните ценности и норми, че когато една страна е обект на агресия на нея трябва да се помага“, каза още Инджов.
“Посещението на Вежди Рашидов трябва да се разаглежда в контекста на опита на българската страна да окаже въздействие върху Турция да ограничи мигрантските потоци. Целта е Турция да затегне граничният контрол. Публична тайна е, че през българска територия преминават много мигранти. Турция действително може да помогне за ограничаване на мигрантския натиск, но тук трябва и ЕС да помогне на България, за да стабилизира граничната си охрана.
Друг е въпросът, че българската ограда на границата е бутафорна и до момента никой не е понесъл политическа отговорност за нея“, казва още той и подчертава:
“Нека не си правим илюзии, че само проблемът с мигрантите е спирачка за Шенген. Нидерландската страна даде няколко ясни сигнала, че основният проблем е корупцията. Липсата на върховенство на правото в България и дефицитите на правовата държава.
Разгледан в нидерландки контекст, в ЕС все още има страх заради корупцията в България. Да не би престъпни групи да се доберат до различни компоненти на Шенгенската информационна система. Там трябва да се търси основният проблем за блокирането на България за членство в Шенген. Тези основателни страхове пък съвпадат със засиления мигрантски натиск.
Въпреки че няма пряка връзка с формалните критерии за Шенген, но нещата трябва да се тълкуват в по-широк план, едно продължаващо мнозинство от партиите на прехода, както ги наричам аз – ГЕРБ, БСП и ДПС. С помощта на две нови партии – “Възраждане“ и “Български възход“ блокираха към този момент разглеждането на двата закона за противодействие на корупцията“, посочи още Инджов.