На 21 декември 1971 г. самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова.
Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
Причината за самолетната катастрофа не е оповестена официално.
Според неофициална версия причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт – били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота и при завоя, който се опитва да направи пилота на дясно самолетът се накланя рязко наляво, при което лявото крило се удря в пистата от загубата на баланс самолетът се накланя на дясно и там се удря дясното крило в пистата и от удара то се откъсва, при което самолетът се разбива в пистата.
Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна.
Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че
въжетата на елероните са били погрешно свързани.
Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел.
Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата — само няколко дни преди трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.
Коя е Паша Христова?
Естрадната певица Паша Христова е родена на 16 юли 1946 г.
Истинското ѝ име е Парашкева Христова Стефанова, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша.
След като завършва училище, няколко години работи в института за електрокари. Животът случайно я среща с композитора Иван Стайков, който я включва в своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 г. и на 20 години издава първата си песен – „Щъркелът пристигна пак“ със „Студио 5“.
След като завършва Школата за естрадни певци, през 1966 г. тя постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. От 1968 г. е солистка в оркестър „София“. В кратката си, едва петгодишна кариера, има над 40 записани песни в Българското национално радио и общо 60 за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.
Сред най-известните ѝ песни са: „Една българска роза“, „Яворова пролет“, „Повей, ветре“, „Нека този миг спре“, „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др. На Фестивала за забавна песен в Сочи, СССР, печели златен медал (1967).
На фестивала „Златният Орфей“ през 1970 г. е удостоена с голямата награда за песента „Повей, ветре“ и с първа награда за песента „Една българска роза“.