Аржентина заслужено стана световен шампион за трети път в своята история, като всички са вперили погледи в Лионел Меси с оглед придобиването на липсващото парче от пъзела, за да се превърне в най-великия футболист на всички времена. Отборът на Лионел Скалони обаче разполага с още куп други играчи, които се превърнаха в невъзпяти герои, въпреки безспорния си принос към успеха. CIES компилира статистическите данни, които доказват, че подобен турнир не се печели само от един или друг футболист, пък бил той и човек със 7 „Златни топки“ зад гърба.
Родриго де Пол се оказва, че е човекът, записал най-много мачове за страната си от началото на квалификациите за Мондиала до самия му край. Дефанзивният халф на Атлетико Мадрид взе участие в 23 мача, изпреварвайки с по един Меси и Николас Отаменди.
Централният бранител пък е лидер по изиграни минути за „албиселесте“ – 2023, от които 690 във финалите.
Лаутаро Мартинез на свой ред бе винен, че едва ли не е саботирал шампионските амбиции за Аржентина, след като пропусна куп положения в изминалия месец, но без неговите 7 гола в квалификациите имаше риск изобщо страната му да не пътува за Катар.
След години никой най-вероятно няма да помни приноса на Джовани Ло Селсо за третата световна купа, защото полузащитникът се контузи преди началото на надпреварата и на негово място бе привикан Енцо Фернандез, който по-късно спечели наградата за „Най-добър млад играч“ на турнира. Ло Селсо обаче изигра най-много минути в квалификациите измежду аржентинците, така че липсата на медал за него със сигурност е болезнена.
В същото време е трудно да определим за „герои“ хора като Лукас Бойе, Тиаго Алмада, Факундо Медина и Емилиано Буендия, защото те изиграха между 3-10 минути от началото на квалификационния цикъл до края на финалната надпревара. И все пак те ще разказват на внуците си, че са имали своя, макар и минимален принос за успеха през 2022 г.