„Не вярвам на хора, които декларират абсолютни неща“, казва журналистът Васил Христов, кореспондент на бТВ във Великобритания. Пред ДВ той говори за важните събития на 2022, войната в Украйна, оптимизма и надеждите.
ДВ: Коя новина за Острова съобщихте на българската аудитория с най-голямо вълнение тази година?
Васил Христов: Това е труден въпрос, защото по дефиниция журналистът трябва неутрално да съобщава факти. Но истината е, че най-много се развълнувах от новината за кончината на кралица Елизабет Втора. Много малко хора си дават сметка каква е историческата значимост на нейната фигура. 70 години тя не просто управлява Обединеното кралство, но е част и от световната история. Всички процеси, които протичат след Втората световна война, са неизменно свързани с нея. Нямаше как да не се развълнувам, въпреки че новината не беше неочаквана предвид възрастта ѝ.
ДВ: През 2022 ни напусна както кралица Елизабет Втора, така и Михаил Горбачов. Мнозина казаха, че с тях си е отишъл и 20 век. Кои са техните еквиваленти днес? С кои личности ще асоциираме периода, в който живеем?
Васил Христов: Големият проблем, с който се сблъскват обществата днес, е липсата на личности, на ясно изразени лидери. 21 век разшири представата за това кой определя дневния ред на обществото. Ако 20-ти век бе белязан от забележителни личности, които оставиха дълбока следа, днес е много трудно да бъдат посочени такива. Смятам, че това е признак на един по-сериозен проблем. Хората като че ли все повече се страхуват да заявяват и устояват мнението и позицията си, защото се сблъскваш с реакцията на обществото, която е многократно усилена от социалните медии.
ДВ: Сриването на авторитети също изглежда много по-лесно днес. И дезинформацията спомага това. В тази връзка: първо от администрацията на Доналд Тръмп говореха за „алтернативни факти“, после преминахме през „всеки сам си преценя“, днес мнозина обясняват, че винаги има две гледни точки и затова няма как да се прави разлика между правилно и грешно, добро и лошо, агресор и жертва. Колко е трудно да си журналист в това време на постоянно релативиране на истината и фактите?
Васил Христов: За да не се изгубиш, трябва да имаш цел и посока. В този ред на мисли, когато преди 23 години започнах да се занимавам с журналистика, хората, от които откраднах занаята, стъпваха на едни неписани правила за това каква е работата на журналистите. Осланям се на тях и на опита, който съм трупал. Това ми помага да не се загубя. Азбучни са истините, че трябва да имаш няколко източника, да подлагаш на критичен поглед всяка една информация, която трябва да представиш, защото това ти дава сигурността, че няма да подведеш аудиторията. И мен, разбира се, ме затруднява морето от фалшиви новини, които могат да подхлъзнат и опитен журналист. Динамиката на работата в България е по-различна от динамиката в западната част на света, където аз работя. Тук Туитър е много по-разпространен източник на информация например. Тези съвременни източници на информация, ако мога така да ги нарека, динамизират професията и ти трябва да си постоянно нащрек, защото новината се ражда за секунди и за секунди умира.
ДВ: Споменахте Туитър. Илон Мъск придоби компанията тази година и обеща абсолютна свобода в платформата. Съответно всяка информация, включително манипулативната, може да попадне там и се разчита на критично мислещата аудитория да реагира адекватно. Какво мислите за тази гледна точка?
Васил Христов: Бях на 11 години, когато се случиха промените в България. Още тогава моят класен ръководител ми обясни, че демокрацията означава свобода на всеки човек, която обаче се простира дотам, докъдето се простира свободата на другия. Когато говорим за абсолютни стойности, нарушаването на тази граница е много опасна. Не вярвам на хора, които декларират абсолютни неща. Те не будят доверие в мен, думата “абсолютно” ме плаши.
ДВ: И напомня за всичко, което Томас Хобс е описал за един свят, в който няма правила и дори забрани.
Васил Христов: Точно така.
ДВ: Направихте интервю с Хенри Кисинджър тази година. През май той заговори за евентуални териториални отстъпки на Украйна за постигане на мир и си навлече сериозна критика. В края на годината войната изглежда безкрайна. Виждате ли Вие изход?
Васил Христов: Опитвам се да бъда оптимист. Оптимизмът трябва да ни съпътства, защото ако се вгледаме в историята и нейната цикличност, виждаме, че след всеки мрачен период следва светъл. След тъмните векове идва Ренесансът. Всяка война е последвана от мир. За съжаление обаче след всеки период на мир има и война. Дълго живяхме в един мирен свят и забравихме колко ужасно нещо е войната. За нас тя се беше превърнала в нещо от филмите, романите, нещо измислено, нереално. Тя се случва по целия свят и този път, за съжаление, се случва толкова близо до България. Разговарял съм с колеги от британски медии, които отразяват конфликта от самото начало. Техният отговор винаги ме е изумявал. Военният кореспондент на Sky Стюарт Рамзи, когото простреляха, докато отразяваше конфликта, ми каза, че според него войната е едно чистилище, през което минават и двете страни.
ДВ: Научихте ли някоя нова дума през 2022 година. Коя е тя?
Васил Христов: Колкото и да е смешно, научих думата “челник”. Как? Тръгнах по следите на една фалшива новина, която британските медии разпространиха за българско семейство, което пестяло от високите сметки за ток и използвало челници за глава, за да не включва лампите у дома. Оказа се, че няма нищо вярно в тази “новина”, която редица медии на Острова и много техни колеги в България препечатаха. Но ето, така научих думата “челник”.
ДВ: А коя си пожелавате да е думата на 2023?
Васил Христов: Надежда. Защото там, където има надежда, има мечти. Хубавото нещо на мечтите е, че провокират човек да ги сбъдва и то с много труд и усилия.
Васил Христов е журналист и кореспондент на бТВ във Великобритания. На 12 декември тази година беше избран за член на Управителния комитет на Foreign Press Association в Лондон – най-старата асоциация на чуждестранни журналисти в света. С него разговаря Александър Детев.