„Работя по нов проект“ – загадъчно заявява момиче далеч под 30-те, което всъщност никога не е работило.
Този израз нахлу дръзко в общественото говорене преди няколко години като епидемия от нов грип, предхождаща коронавируса. Подобни „проекти“ най-често се оказват смяна на импланти или педикюрист.
Разбира се, изпълнени след дълга вътрешна борба, която е толкова ангажираща, че заслужава да се признае за трудов стаж. Не е като да усвоиш готови пари по европроект. Нека не сме съвсем несправедливи.
За гарнитура и пълно потапяне в обстановката на интервютата с подобни изваяни от природата и хирурзите същества из въздуха се носят „странни вибрации“, „позитивни енергии“ „особена аура“ и подобни малоумия.
Всичко това, разбира се, не е случайно, а е поднесено върху канапе от „стратегии“, покрити с шпикована „мисия“, решена във „фън-шуй“.
Всеки стон, въздишка или друг физиологичен звук на тези персони се анализира детайлно в импровизираните телевизионни курници. Всяка словесна конструкция, произведена от неповторимите прими на нашето време, се ретранслира „ексклузивно“.
Нека. Без нови проекти няма бъдеще. Да не потъваме в блатото на инерцията. Пък и знам, че ще кажете – кисело е гроздето.
Както казваше един чутовен герой от къщата в Нови хан – „стига сме се карали за храна. Хората ще си помислят, че отвън гладуваме…“