В края на март предстои да бъде затворена единствената болница в градчето Аденау, провинция Райнланд-Пфалц. Хората протестират и настояват, че имат нужда от своята болница, но Аденау съвсем не е единичен случай – в Германия всеки месец затваря по една болница. Причините са сходни: ниска рентабилност, липса на персонал, спадащ брой на пациентите и незаети легла.
Поради това обаче се стига дотам например, че пациент с инсулт е трябвало да пропътува 150 километра, защото близо до него не е имало нито една клиника, която да може да го лекува. Или пък, че възрастна дама с остри болки трябвало да чака три часа линейка. „Не сме хора трета категория, медицинското обслужване ни се полага по закон“, казва пред ДВ Даниела Тизен от гражданската инициатива, която иска да запази болницата в Аденау.
Реформа в здравеопазването през 2023
В началото на декември федералният министър на здравеопазването Карл Лаутербах представи своя проект за болнична реформа, който той определи като „революция“. Министърът предвижда в бъдеще болниците да бъдат разпределени в единни и ясно определени категории – нещо, което вече е факт в някои от федералните провинции.
Клиниките от първа категория осигуряват основно медицинско обслужване, освен това се делят на болници с или без отделения за спешна помощ. Във втората категория са медицинските заведения, които поемат редовното обслужване и определени приоритетни специалности. Максималният обем на медицинско обслужване ще може да се получи само в клиниките трета категория – като например университетските болници.
Могат ли да бъдат спасени болниците?
Клаус Емерих, член на създадения преди две години „Съюз за спасяване на клиниките“ казва по повод реформата: „Стационарното лечение на близко разстояние е под заплаха. Ако отдалечеността до пълноценна болница е повече от 30 километра, защото една трета от всички болници в Германия ще бъдат класифицирани в съответствие с тези клишета за обслужване в първа категория, но без отделение за спешна помощ, това ще се окаже опасно и дори може да представлява заплаха за живота“.
Емерих също се опасява, че в селските региони хората ще се окажат един вид „втора класа“ и няма да могат да разчитат на качествено медицинско обслужване. „Втора класа“ за него означава следното: да не можеш да разчиташ на лекар седем дни в седмицата и 24 часа в денонощието, да няма стационарно спешно отделение с реанимационна зала, както и липса на възможност за правене на компютърни томографии.
Германия иска повече качество, отколкото количество
Професор Райнхард Бусе, който преподава мениджмънт и здравеопазване в Техническия университет в Берлин, застъпва друго мнение: „По-добре по-малко, но по-качествено“. Според него е по-добре да няма клиника, отколкото клиниката да е лоша.
Бусе казва: „В Германия има твърде много болници. В някои малки общини има по три болници, всичките без добро оборудване. Смята се, че са нужни за системата, но нито една няма сърдечен катетър, нито пък звено за лечение на инсулти. Как би трябвало да изглежда здравеопазването на бъдещето? По-скоро така: вместо три лоши болници е по-добре да има една качествена“.
Професорът от Берлин е един от 17-те учени и медици, подготвили т.нар. „революция“ на Лаутербах. Германия разполага с една от най-скъпите здравни системи на света – миналата година за тази цел са били отделени почти 360 милиарда евро, т.е. не става дума за липса на пари, но те не са разпределени правилно, смята Бусе.
„За болниците са нужни все повече лекари, а това обяснява донякъде и липсата на общопрактикуващи лекари. Имаме и прекалено много обслужващ персонал в сравнение в международните стандарти. Но тъй като имаме много легла и много стационарни случаи, персоналът за пациентите се оказва малко, а натоварването му е голямо.“
За да попадат пациентите на правилното място
Бусе разполага и със статистически данни: 50 процента повече пациенти в болниците, отколкото в съседните държави, означава пет милиона стационарни случаи повече. Затова е по-добре германската здравна система да се концентрира върху 425-те болници от втора и трета категория, които ще бъдат гръбнак на медицинското обслужване.
„Близо 70 процента от пациентите с рак на панкреаса не се лекуват в съответните центрове за лечение на рак, а в други болници. Бихме искали оттук нататък болниците да лекуват само тези пациенти, чиято терапия познават, а не онези, за чиито заболявания не са специализирани“, казва експертът.
Автор: Оливер Пипер