Владимир Путин отложи годишното си обръщение към Федералното събрание, тъй като не е сигурен дали ще може да продължи да определя руското пространство на фона на нарастващите критики към поведението му във връзка с инвазията в Украйна.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си бюлетин за хода на войната в Украйна.
Кремъл се опита да оправдае своя диктатор и заяви, че той може да произнесе обръщението през 2023 г.
„Бягството на Русия от Киевска област и Северна Украйна през април 2022 г. вероятно е провалило плановете на Путин да обяви победа по време на обръщението си към Федералното събрание“, смятат анализаторите.
ISW припомни как през март 2014 г. руският президент използва случая да произнесе реч, в която обяви незаконното анексиране на Крим и град Севастопол.
„Може би Путин все още чака и се надява да произнесе грандиозна победна реч през 2023 г. или отлага момента, в който ще трябва да признае, че Руската федерация не може да постигне целите си в Украйна и да признае поражението си във войната“, подчертават експертите.
Институтът също така е убеден, че когато се обръща към руската общественост и елит, диктаторът може да не е сигурен в способността си да оправдае цената на войната срещу вътрешните и глобалните проблеми на Русия.
„Победата в Украйна може и да е позволила на Путин да прикрие руските човешки и финансови загуби, както направи през 2014 г., но след окупацията на Лисичанск през юли Руската федерация не е постигнала никакъв успех на бойното поле“, се обяснява в доклада.
В същото време руският президент продължи да всява паника сред населението, като отговори неясно на въпроса за продължителността на войната и втората вълна на мобилизация. По този начин той предизвика критики и объркване сред провоенно настроените.
А бягството на руснаците от Херсон вбеси дори идеолозите на „Руския свят“, които започнаха да се съмняват в лоялността на Путин и способността му да създаде „Велика Русия“.
За да избегне повече проблеми, диктаторът отмени и годишната си пресконференция с руската общественост.
„Изглежда, че Путин все повече се обръща към сценариите и предварително записаните речи. Така той се опитва да предотврати рисковете, свързани с отговорите на трудните въпроси за неуспехите на Русия във войната срещу Украйна“, допълва ISW.
През следващите месеци руските сили биха могли най-лесно да подновят настъпателните си операции по две основни оси на настъпление – по границата между Харков и Луганск в Североизточна Украйна или в Донецка област. Руските войски изглежда преместват тежко оборудване от тиловите райони в Луганска област към райони в близост до сегашната фронтова линия по границата между Харков и Луганска област и са променили формата си и са консолидирали силите си по тази линия, както наскоро съобщи ISW.
Основни изводи:
Украински официални лица прогнозират, че руските войски може да се опитат да започнат мащабна офанзива в началото на 2023 г.
На 14 декември украинската противовъздушна отбрана свали всички дронове, изстреляни от руските сили.
Украински източници съобщават, че 64 военнопленници са се завърнали на контролираната от Украйна територия.
Кремъл вероятно ще засили информационните операции, целящи да представят украинските власти като нарушители на религиозните свободи и свободата на печата.
Украинските сили продължават контранастъплението си, докато руските сили провеждат контраатаки в района на Сватово и Кременна.
Руските сили продължават офанзивата край Бахмут и Авдеевка.
Руските сили продължават да се отбраняват на юг от река Днепър в Херсонска област.
Служители на Кремъл признаха, че са получили оплаквания от мобилизацията, въпреки че тя е била „ефективно завършена“.
Украинските партизани продължават да помагат на украинските сили при идентифицирането на руски цели.
Източник: News.bg