Защо вярата на Путин в дълга война може да бъде първата стъпка към падането му
© Виталий Портников
Владимир Путин на среща с членовете на Съвета по правата на човека за първи път призна, че „специалната операция“, която според неговите изчисления трябваше да продължи само няколко дни, може да отнеме много време. Ако си спомним плановете на Путин, марионетният режим на Янукович трябваше да съществува в Украйна девет месеца, а в редица региони на изток и юг на страната, с благословията на новата „власт“, трябваше да се проведат „референдуми“ за присъединяване към Русия. Самият той, заедно с Янукович и Лукашенко, трябваше вече да работят по споразумение за създаване на съюзна държава на Русия, Украйна и Беларус.
Сега тези планове на Путин окончателно се превърнаха в политическа фантастика, но руският президент не иска да се съгласи с това. Добре известният му инат, нежеланието да се оцени реалистично ситуацията водят до факта, че вместо тридневна война той се готви за тригодишна. Изглежда изобщо не го интересува каква цена ще плати самата Русия за решението му да удари твърдото си кагебейско чело в стената на украинската съпротива и отхвърлянето на Запада.
Тази „дълга война“ има ли тактически цели? Да, има и тях също не ги крият. За една от тях трябва да се пише след всяка руска атака срещу украинска критична инфраструктура. На срещата с членовете на Съвета по правата на човека Путин със задоволство призна авторството на тези атаки. Русия иска да постигне дори не капитулацията на Украйна, а изчезването, бягството на нейното население, но се получава лошо. Това е война с жени и деца.
Ако говорим за война на армии, то и тук Путин има своя тактическа цел – достигане до административните граници на анексираните от Русия региони. Той казва със задоволство, че Азовско море сега е „вътрешното море“ на Русия и изисква да се осигури трафик по „Кримския коридор“: сухопътен маршрут от Русия до окупирания Крим през други територии, които не се контролират от Киев. Ясно е, че Путин иска не просто пълната окупация на всички тези области. Той също така се стреми да гарантира, че Украйна и Западът ще признаят факта на анексията. Тук отново се връщаме към целта на ракетните атаки по украинската критична инфраструктура.
Разбира се, най-важният въпрос е какво ще направи Владимир Путин, ако се окаже, че не може да изпълни нито една от поставените днес тактически задачи? Че украинците не бягат и не се предават, а регионите не са окупирани, а напротив, биват освобождавани от украинската армия? Вероятно той ще търси възможности да спре дори без конкретни договорки и да събере резерви за нов удар по Украйна. Проблемът на Путин обаче е, че той лъга твърде дълго и твърде много и продължава да лъже. Затова нито Киев, нито Западът ще повярват в неговата готовност за примирие. За истинско примирие Путин ще трябва да предостави осезаеми гаранции за ненападение. Гаранции, които той няма да иска да предостави именно защото ще иска отново да нападне.
Пък и е ясно, че той все още вярва в своята „дълга война“, в икономическата и социална умора на Украйна, в смяната на западните лидери, в това, че ще „надживее“ и ще надиграе всички врагове. И затова той не може нито да победи, нито да спре: той е затънал във вярата в дългосрочния успех и е малко вероятно да забележи, че тази почти религиозна вяра може да бъде първата стъпка към собствения му крах.
Източник: vot-tak tv
Бесарабски фронт