Проби от астероида Рюгу разкриват важна информация за историята на ранната Слънчева система, съобщи електронното издание „Юрикалърт“, цитирано от БТА.
Това се случва почти две години, след като японската космическа мисия „Хаябуса 2“ се завърна на Земята с ценните материали.
Проучване на френски учени, които са част от международен консорциум от специалисти, разкри изотопния състав на цинк и мед на астероида Рюгу.
Метеорити, намерени на Земята, дават на специалистите достъп до проби, представящи първите моменти от Слънчевата система. Завръщането на Земята през декември 2020 г. на мисията „Хаябуса 2“, която донесе пет грама фрагменти от астероида Рюгу, е голяма стъпка напред, като предлага възможност за анализ на материали, непроменени от пристигането и оставането на нашата планета.
Първите изследвания, извършени от международен екип с участието на френските изследователи, показват, че съставът на астероида Рюгу е близък до този на въглеродни хондрити от групата на CI и са като метеорита Ivuna, паднал в Танзания през 1938 г. Това са най-примитивните химически метеорити, но се смята, че имат състав, доста близък до този на Слънцето.
Въпреки това, някои изотопни сигнатури (напр. титан и хром) се припокриват с други групи въглеродни хондрити, така че подробностите за връзката им с Рюгу все още не е напълно разбрана.
Цинкът и медта са два умерено летливи елемента и са ключови за изследването на процесите на натрупване на летливи вещества по време на формирането на телуричните планети. Групите въглеродни хондрити показват различен изотопен състав на цинк и мед, като тези от типа CI са по-богати на летливи елементи, отбелязват експертите.
Международният екип от специалисти е на мнение, че изотопните съотношения на мед и цинк в пробите от Рюгу са идентични с хондритите от типа CI, но са различни от всички други видове метеорити. Според експертите примитивните проби от астероида представляват най-добрата оценка на състава на Слънцето до момента по отношение на мед и цинк.
Цинковият изотопен състав на астероида Рюгу също може да се използва за изследване на историята на натрупване на умерено летливи елементи на Земята, които са от съществено значение за обитаемостта на планета.
Констатациите са публикувани в изданието „Нейчър астронъми“.