Английският национален отбор изпрати поредния си голям футболен форум без да оправдае очакванията за трофей. Отново „трите лъва“ бяха сочени за фаворит за световната титла в Катар, макар и основно от местните привърженици и медии. За разлика от други години обаче в този тим няма хора от ранга на Франк Лампард, Стивън Джерард, Уейн Рууни, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Рио Фърдинанд и Ашли Коул, които за доста дълъг период от кариерите си бяха считани за едни от най-добрите футболисти в света. Там обаче е Гарет Саутгейт, който превърна някои от най-посредствените таланти в английската игра в национално значими фигури. На този фон отново в дневния ред на английската футболна общественост е решението за поста на старши-треньора – време ли е за смяна или настоящият селекционер е на крачка от пълната реализация на проекта си? The Athletic предложи подробен анализ по тази тема.
Какви са фактите за „трите лъва“ под ръководството на Саутгейт? Той класира страната на полуфиналите на Мондиала в Русия през 2018 г., а миналото лято в отложеното европейско първенство спечели сребърните медали. През настоящия шампионат на планетата достигна до 1/4-финалите. През изминалите 6 години, откакто е начело, той записа 81 мача, от които спечели 52, завърши наравно в 15 и загуби още толкова. Головата разлика на тима е 189:68. Средно отборът вкарва по 2,33 гола на мача, а допуска по 0,84. Подобни статистики недвусмислено нареждат Англия сред топ 10 на света и то за доста дълъг период от време.
Проблемът обаче си остава – липсата на трофеи. Британските запалянковци са изключително взискателни и по традиция натоварват своите любимци с възможно най-високите очаквания. Изключение за кратко направи Русия 2018, но веднага след излизането от групите тогава се поднови прословутия рефрен – „Футболът се прибира у дома“. До някъде този лозунг е и причината останалата част от света все по-често да стиска палци срещу англичаните, но от тяхна гледна точка си е един прекрасен повод за спортен празник.
Обръщаме за кратко поглед към Висшата лига, където никога английски мениджър не е печелил титлата, откакто надпреварата се трансформира под тази форма през 1992 г. Година по-рано старата Първа Дивизия е покорена от Лийдс Юнайтед с помощта на Хауърд Уилкинсън. Именно той е последният англичанин с подобен успех. Това означава, че в последвалите 30 години короната се поставя на главата на чужденци, като Жозе Моуриньо, Арсен Венгер, Юрген Клоп, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Клаудио Раниери, Роберто Манчини, Хосеп Гуардиола, Кени Далглиш и разбира се – сър Алекс Фъргюсън. Последните двама са шотландци.
Медиите на „острова“ в царе на спекулациите, така че с лекота откриваме, че вече има куп кандидати за селекционерския пост в Англия. Сред тях са Томас Тухел и Маурицио Почетино, като най-сериозни опции, тъй като са безработни в момента. Единият е германец, а другият аржентинец. Никога обаче те не са работели с национални гарнитури или не поне на толкова високо равнище.
Нека погледнем и към хората, донесли световна и европейска титла на последните няколко носителя на трофея, за да проверим тяхната националност. Роберто Манчини донесе трофея от Евро 2020 на родната си Италия, Дидие Дешам триумфира на Мондиал 2018 с родната си Франция, Йоаким Льов стори същото за Германия през 2014 г., Висенте дел Боске също с Испания 4 години по-рано в надпреварата и още 2 години преди това на европейското, Фернандо Сантош е португалец и е начело на страната си по време на успеха на Евро 2016. Всичко това доказва, че най-добрите селекционери обичайно са местни специалисти.
Англичаните вече направиха своите експерименти със Свен-Горан Ериксон и Фабио Капело и то в „златното поколение“ на страната в края на миналия век. Резултатът е всеизвестен на всички, като италианецът дори подаде оставка след един вътрешен скандал между футболистите му, независимо от статута на наставника на международната сцена.
Гарет Саутгейт със сигурност допусна доста грешки в окомплектоването си на състава за Катар 2022, но здравата логика сочи, че той трябва да остане в отбора поне до европейските финали след 2 години. Той е най-добрият шанс за „трите лъва“, ако искат отново „футболът да се завърне у дома“ в обозримото бъдеще.