Шансовете за сформиране на правителство, по начина, по който се развиват в момента нещата в българския парламент, са ниски. А от друга страна нуждата да се прояви широка политическа отговорност е доста сериозна, предвид позицията, в която е България по отношение на общото си геополитическо състояние. Това каза Руслан Стефанов, програмен директор, Център за изследване на демокрацията, в Bloomberg TV Bulgaria.
Начинът, по който ни се обърна гръб за Шенген, бе показателен за това „до къде сме го докарали“ по отношение на Европейския съюз, а от това „зависи икономиката ни, бъдещото ни развитие и потенциала ни“. „От тази гледна точка това са изключително тревожни факти, които трябва да бъдат разчетени като необходимост от сформирането на мнозинства с ясни визионерски политики“.
Такова мнозинство не е невъзможно. Диалозите и предложенията за кабинети са „нормална демократична практика, която би трябвало да доведе до формиране на кабинет в този или друг парламент“, каза Стефанов. „Това е нещо положително, защото такъв е начинът, по който функционира една демокрация“.
„Това, което липсва, е непрекъснато и ясно говорене за политики, както и за принадлежността към голямото евро-атлантическо семейство. Какво България би направила, за да покаже своята принадлежност и какви са конкретните политики за привличане на инвестиции, например. В последните десет години имаме много по-ниски инвестиции, отколкото тези на Румъния“.
Не би трябвало да дебатираме Шенген и то 11 години, след като сме покрили техническите критерии, нито членството в еврозоната, след като този въпрос е трябвало да бъде приключен още през 2008 година, подчерта събеседникът. По думите му това са фундаменти, които отдавна не трябва да стоят на дневен ред.
През 2023 година може да бъдем приети в Шенген, „стига България да предприеме съответните стъпки“, категоричен бе Стефанов и добави, че те са пределно ясни и напълно осъществими.
За пречките пред приемането ни в еврозоната Руслан Стефанов заяви, че БНБ трябва да поеме своята лидерска роля и да посочи техническите стъпки, които трябва да се предприемат, като няма пречка парламентът да приеме законите, които са необходими, вместо да се посочва „политическата нестабилност“ като пречка.
„Ако всеки чака някой някъде да се организира и групира, не знам до къде ще я докараме. Ясно е, че политическата нестабилност не може да бъде проблем при всяко едно решение навсякъде в държавата. Ние си имаме правителство, избрано по конституционен начин, имаме и парламент, избран абсолютно легитимно и те могат да си свършат работата, която другите институции изискват“.
„От гледна точка на антикорупцията, ние сме пробвали всички модели и сме доказали, че всички могат да не работят“, заяви Стефанов. „Дали ще премахнете института на служебното правителство и ще го заместите с нещо друго, едва ли това е ключовият елемент, който по някакъв начин ще промени нещата“.
Основният проблем на нашата Конституция е състоянието на неотчетност и липсата на баланс по отношение на властта на главния прокурор, обясни гостът. „Това е ключовият елемент, за който трябва да се мисли. Всички останали елементи са функционирали в едни случаи по-добре, в други случаи по-зле“.
„Повече от очевидно е, че демокрацията ерозира в България и това се вижда по повърхностните елементи като участие в изборите, доверие в политическите партии и институциите. Хубавото на демокрацията е, че чрез политическа конкуренция се опитваме да възстановяваме част от това доверие, а и че България е част от един по-широк съюз, от където има и натиск отвън. Включително трябва да се види и нещо положително в това, което правят Нидерландия и Австрия. Това е нещо като вик, зов за събуждане, че има нещо нередно, което трябва да се промени“.
Големият въпрос е дали има кой да се събуди и дали има капацитет да се направят промените, добави събеседникът. „Вярвам, че ще се появи онази конструкция, в която достатъчно политически партии ще повярват, а другите няма да вървят към краен бойкот на такова правителство“.