След победата на Хърватска изрично си направих труда да разгледам де що има от празненствата там. Тълпи в Загреб, огромна радост, много алкохол, изхвърлени чаши и бутилки по улиците на следващия ден. Но толкоз. Нито счупена витрина. Хърватите, по някаква странна причина, не си подпалиха собствените градове или нападаха полицията и съгражданите си. А не е като да нямат сериозни и бая тегави футболни ултраси, при това немалко от тях хора, били се в кървавите югославски войни. Има и немалко бедни хора, бидейки страна от източна Европа, а не някоя от най-богатите и развити на света като Франция, Белгия, Холандия. Но така не си изгарят държавата след мачове, на Нова година или по време на Рамадан. Защо ли?
Снощи се пошегувах след победата на Мароко, че вечерта ще е нещо страшно в западноевропейските градове. Днес всичко е залято с видеа от десетки места във Франция, Белгия, Холандия… На Шан-з-Елизе е било буквално гражданска война. Видеа от Лил и Авиньон как разграбват супермаркети. Нападани и бити са обикновени хора по улиците в Брюксел и Ротердам. Тулуза и Марсилия на практика от години не са европейски градове.
Защо този континент си причини, и си причинява това? 14 века всячески удържаше портите срещу инвазията. Какво се случи? Защо капитулира пред ислямския свят и реши да приключи своя исторически път?
Чудя се това от години. Чудих се, докато живях в Англия и Белгия и го виждах с очите си. Чудих се, докато четох книга след книга за историята на имиграцията в Европа, за демографската ѝ трансформация, за последните няколко десетилетия политика. (препоръчвам Дъглас Мъри: „The Strange Death of Europe: Immigration, Identity, Islam“)
Достигнах до извода, че отговорът се крие някъде там, дълбоко в мозъчните връзки на човек, от когото би чул неща като: „човешките права са най-важното“, „стига отживелици като религията“, „никой не си избира къде да се роди“, „науката е моята вяра“, „аз съм гражданин на света“, „това е сексизъм/хомофобия/реч на омразата“, „в нормалните страни (еди какво си)“ и прочее.
Тоест мозъчните връзки на либералния, образован, градски човек, който ще къса ризи за две криво наредени плочки на улицата, докато континентът му буквално гори, а цивилизацията му приключва своя исторически път.
Откакто този човек взе властта в Европа континентът престана да превзема света и вместо това позволи на света да превзема него.
Колкото по-дълго управлява този човек, тази общност, това съсловие, толкова по-дълго Европа ще съучаства в собственото си убийство.