Спектакълът, който ще е на сцената на Софийската опера на 15,16 и 17 декември, е възстановка на сценичната реализация на Бойко Богданов от 2001 г. и се подготвя от Вера Петрова.
Диригент е италианският маестро Паоло Андреоли, а в четирите вечери ще се представят артисти от майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет и стипендианти на нейния дарителски фонд. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера.
Джакомо Пучини /1858-1924/ написва дванадесет опери. Четвъртата е „Бохеми“ – лирична опера, една от най-съвършените му творби, която го утвърждава като ярък представител на новото течение в италианската опера – „веризъм“ /”verismo”/.
Едва завършил „Манон Леско“, Пучини попада на „Сцени от живота на бохемите“ /1851 г./ от френския автор Анри Мюрже. Послужила за сюжетна основа на либретото на „Бохеми“, новелата напомня на композитора собствените му студентски години, когато не е имал достатъчно средства за храна и дрехи и редовно е закъснявал с плащането на наема си.
Пучини е изключително взискателен към либретистите Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. За бурните спорове и скандали между него и либретистите му се носят легенди. С „Бохеми“ нещата не са по-различни и тримата няколко пъти се разделят, скарани „за цял живот“. Работата върху текста на „Бохеми“ продължава повече от две години.
В новата опера се разказва за живота на четирима приятели – поет, художник, музикант и философ, както и за любовната история между поета Рудолф и шивачката Мими, която завършва с нейната смърт. Докато работи върху либретото, композиторът не написва нито една нота. Когато текстът е готов, той започва да нахвърля различни музикални идеи. Работата е съпроводена от безсънни нощи, безбройни кани кафе и много цигари. Композиторът сам се учудва от себе си, когато след поредната безсънна нощ преброява 86 фаса в пепелника. Операта е завършена за осем месеца. Композиторът написва възхитителна музика, поставена в стегната конструкция и с необходимите сантиментални нюанси. „Когато започнах да описвам смъртта на Мими и ми хрумнаха мрачните акорди, ме обзе такова вълнение, че неудържимо заплаках.“ – разказва по-късно Пучини.
Издателят Джулио Рикорди предлага „Бохеми“ да бъде представена първо в Торино. За диригент е избран 28-годишният тогава Артуро Тосканини. Пучини сам ръководи режисьорските репетиции и е доволен от солистичния състав. Премиерата на операта е на 1 февруари 1896 г. в Театро Реджо и минава без очаквания от Пучини успех. Критиците не се изказват особено ласкаво и композиторът изпада в тежка меланхолия. Четири дни по-късно, той получава телеграма от Томас Едисон, в която пише: „Човек умира, правителства се сменят, но мелодиите на „Бохеми“ ще живеят вечно. И действително, на премиерата в Рим три седмици по-късно, успехът е главозамайващ. Четвърто действие е повторено два пъти, а Пучини е извикан на сцената безброй пъти. Едва тогава „Бохеми“ е разбрана и от публиката, и от критиката. Така започва триумфалният път на безсмъртното произведение на Джакомо Пучини, за да се превърне в една от най-често изпълняваните опера по света.
В България „Бохеми“ е представена за първи път преди 100 години – през 1922 г. Маестро Георги Атанасов дирижира първата постановка, която е на сцената на Софийската опера.