Пропуснахме някои неща, които трябваше да се свършат в самата България, а също и в европейските страни, които имаха резерви към членството на страната ни в Шенген от много години. Беше важно да се води открит диалог с правителствата на Нидерландия и Австрия без да се скриват недостатъци или проблеми, а да се потърси помощ за решаването им. Ние трябва да свикнем на европейски маниер на диалог – той трябва да е открит и откровен, трябва да посочваме нашите проблеми и да търсим помощ за решаването им. Това каза Стоян Сталев, дипломат и бивш външен министър, пред телевизия „Блумбърг“.
България има много тежко географско положение, тя е югоизточната граница на Европейския съюз и граничим с държави, през които има голяма миграция. Не е лесно с демократични средства да се спре тази миграция. Европейският съюз трябва да се замисли, че трябва да се взимат и някакви насилствени мерки за спиране на насилственото преминаване на държавните граници на Европейския съюз. Това не е малко престъпление и не трябва да се принизява пресичането на европейската граница.
Не можем да имаме външна политика след като почти две години няма стабилност в държавните органи. Има текучество и политическо противоборство, което не държи сметка за ефекта зад граница. Можем и трябва да спорим вътре у нас колкото искаме, но навън трябва да се опитаме да бъдем честни с нашите европейски партньори.
Освен мигрантската криза, ние виждаме състоянието и отчайващата инфраструктура на нашите КПП-та.
„Имаме четири или пет големи КПП-та, които са претоварени. Там не са правени инвестиции от може би 40 години. И те са в същия вид, каквито са били по време на социализма. Нищо ново не е направено. Не се взимат мерки за облекчаване на потоците. Трябва да се изгради нова инфраструктура, да има по-голяма гъвкавост на екипите и когато има натоварване, да са много повече.
„Това е особено фрапиращо за основната ни функция да бъдем транзитен коридор на Европа за Азия”.
Войната в Украйна и желанието бързо да се приложи Зелената сделка влияят негативно на пазарите в Европейския съюз, които не са подготвени за такива трусове, каза още Сталев.
Пренасочването на инвестиции не може да става с административни или политически решения. Административното насочване на инвестиционни потоци към едни или други стопански операции е фатална грешка. Време е в Европейската комисия много сериозно да се замислят върху скоростта, с която могат да бъдат постигнати климатичните цели. Това са легитимни цели, но трябва да се постигат с пазарни механизми. Само пренасочване на финансови потоци към определени цели няма да може да създаде конкурентна зелена политика.
„Това е по-голямото ми притеснение даже и от военната ситуация, защото в даден момент тази ситуация може и да утихне, но форсирането и администрирането на зелената политика не трябва да става по този непазарен начин”.
Коментирайки опита за държавен преврат в Германия, Стоян Сталев посочи, че този случай не трябва да се подценява, но че в него има известна комичност. Аргументите на движението „Граждани на райха” много приличат на аргументите, които се използват от Русия в настоящата хибридна война, а именно, че Германия е васална държава, че тя не се управлява от своите конституционни органи, а от подземна, тайна държава и от чужбина; че демокрацията вече не е успешен модел за управление и трябва да се въведе феодализмът, тоест връщане към империята.
Германските разследващи органи не говорят за установена руска връзка, но не е изключено те да не искат да обсъждат подробно този въпрос.
По думите на Сталев съюзът между Америка и Европа е много важен, а Европа няма друг континент, с който да има абсолютно същата ценностна система. Всички приказки, че Европейският съюз е васал на Америка, са абсолютно неверни и смешни и целят да обезличат ЕС.
Стратегическият въпрос е единството на самата Европа, която трябва да вземе по-сериозно забележките, които има Източна Европа. Ние познаваме много по-добре Русия, системата на управление там и не трябва само бизнес интересите да диктуват някои решения.