България води интензивни разговори с всички потенциални доставчици на ядрено гориво на пазара. Това стана ясно по време на среща на високо ниво на служебния заместник-министър на енергетиката Еленко Божков с представителите на Европейската комисия в Брюксел. Това съобщиха от Министерството на енергетиката.
По този начин страната ни активно работи по изпълнение на Програмата за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, поясняват от novini.bg.
България се стреми да ускори максимално процеса, предвид и взетото решение на Народното събрание от 9 ноември 2022 г. Страната ни запазва в преговорите водещите принципи за приоритетност на ядрената безопасност, зачитане независимостта на ядрения регулатор при лицензирането на алтернативното гориво, както и недопускане замяната на една зависимост с друга. Намерението е възможно най-скоро преговорите с американската компания „Уестингхаус“ и френската „Фраматом“ да бъдат финализирани. Това увери колегите си и представителите на Европейската комисия заместник-министърът на енергетиката Еленко Божков, допълват от енергийното ведомство.
Положително бе посрещнато и искането на българската страна да се обмисли евентуална финансова подкрепа за дейностите по лицензиране на алтернативно ядрено гориво, извършвани от националния ядрен регулатор.
Срещата бе инициирана от Комисията и ръководена от заместник-генералния директор на Генерална дирекция „Енергетика“ Масимо Гариба. Участваха заместник-министрите на държавите-членки, опериращи ВВЕР реактори, ръководителите на атомните електроцентрали, включително изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“, както и генералният директор на Агенцията по доставките на „Евратом“. „Уестингхаус“ и „Фраматом“ представиха техническата готовност на компаниите да доставят свежо ядрено гориво за реактори тип ВВЕР.
Участниците в срещата обсъдиха и предложение на Комисията за проект на Пътна карта за ускоряване на диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво, като специален фокус бе поставен на горивото за реактори ВВЕР-440.
Документът разписва конкретни задачи със срокове към правителствата на държавите-членки, ядрените оператори и европейските институции. Следващите месеци работата ще продължи на техническо ниво, и ще бъде последвана от поредна среща на високо ниво през пролетта на 2023 г., се посочва още в съобщението.