Лондонският вестник The Times публикува анализ за състоянието на руската икономика на фона на санкциите, наложени заради инвазията в Украйна. Както пише вестникът, формално икономическото състояние на Русия остава стабилно, но на практика това далеч не е пълна картина, обобщава изданието.
От една страна, според вестника, Москва е ограничила доставките на газ за Европа и по този начин е предизвикала инфлационна криза на Запад, което е довело до спад в стандарта на живот и е успяло донякъде да отслаби обществената подкрепа за Украйна.
Освен това официалните руски икономически данни рисуват доста благоприятна картина. Рублата, която падна рязко в началото на войната, сега се засили и остава една от най-успешните валути тази година. Според статистиката през първата половина на 2022 г. БВП на Русия е намалял само с 0,4% в сравнение със същия период на миналата година, а до края на 12 месеца е вероятно да спадне с по-малко от 3%. Инфлацията ще бъде 13%. До края на февруари руският бюджет беше на плюс.
The Times обаче цитира доклад на известния руски опозиционер Владимир Милов (признат в Русия за „чуждестранен агент“ и наскоро обявен за издирване), който описва съвсем друга статистика.
Документ, написан за базирания в Брюксел мозъчен тръст Wilfried Martens, предоставя следните данни:
Укрепването на рублата отчасти се обяснява с приходите от продажбата на петрол и газ на завишени цени по време на войната. Но също така е свързано с ограниченията, наложени от Централната банка на Русия, които заедно със санкциите са намалили руския внос с около 70%.
До третото тримесечие заради санкциите износът на газ е намалял с 40%, на въглища – с 9%. През септември производството на автомобили е спаднало със 77,4%.
Броят на работоспособното население рязко е намалял – по официални данни само през октомври (когато много руснаци избягаха от мобилизация) – с 600 хиляди души и вероятно това са най-квалифицираните специалисти.
Продажбите в магазините паднаха с 10%, доказателство за много по-дълбок икономически спад, отколкото показва официалната статистика.
Въпреки че официалната безработица е само 4%, към края на второто тримесечие 13% от общото работоспособно население на Русия, или около 4,3 милиона души, са били принудени да вземат неплатен или частично платен отпуск или са били безработни.
Милов описва всичко това като „потьомкинска“ картина, която Владимир Путин създава, за да убеди света в стабилността на руската икономика в условията на санкции.
„Но колко дълго може да издържи тази фасада? – пита авторът на публикацията. И отговаря: „Колкото по-дълго действат санкциите, толкова по-големи ще са щетите.“
„Всъщност Русия губи икономическа война точно както губи война на бойното поле“, заключава анализът на The Times. „Реалните доходи в Русия са намалели с 10% днес в сравнение с 2014 г., когато Путин започна първото нахлуване в Украйна; липсват и добри възможности за преориентиране на руската икономика, за да компенсира загубената търговия със Запада“.
„Западът трябва да продължи да упражнява натиск, включително като призовава трети страни да не помагат на Москва да заобикаля санкциите. Путин смяташе, че европейците ще се поколебаят пред руския икономически натиск тази зима. Но вместо това газовите им хранилища са пълни и те току-що въведоха ембарго върху руския петрол и готвят таван на цените на руския газ. По този въпрос, както и по много други, той сгреши.“