Провалът на Владимир Путин да изпълни първоначалните си военни цели в Украйна е толкова голям, че не е ясно с каква цел се бие Русия, освен за да защити президента си от унижението да признае поражението, съобщава в. „Гардиън“.
Тъй като териториалните амбиции на Кремъл бяха спрени, офанзивните способности на Русия бяха насочени повече към тероризиране на цивилни и унищожаване на украинската инфраструктура. Планът е страната да бъде потопена в смразяващ мрак през зимата с надеждата да бъде изчерпана волята за съпротива, отбелязва британското издание.
Няма обаче признаци, че тази стратегия работи. Неумението на Путин да разбере издръжливия характер на Украйна като горда, независима държава, е основната грешка на неговата война, посочва „Гардиън“. Освен това руският президент не е преценил правилно желанието на собствения си народ за война. То изглеждаше ненаситно през първите седмици, когато държавните пропагандни канали с лекота разпалваха войнствен плам. Този плам обаче утихна заради трудностите на войната и напълно угасна след обявяването на военната мобилизация през септември.
От изданието обаче уточняват, че това не означава, че гражданите масово се опълчват на властта. Инакомислието в Русия е заглушено от страха и от навика за лоялност към властта във времена на криза, подчертава „Гардиън“.
Независимо от това стотици хиляди души избягаха от мобилизацията, като техният брой навярно е дори по-голям от тези, които бяха успешно мобилизирани (властите не съобщават точните цифри).
Голяма част от мобилизираните се възмутиха от липсата на необходимото оборудване, от липсата на обучение и от това, че разполагането им е безцелно. Хора, които се възприемат като пушечно месо, няма как да са войници с мотивация.
В интернет бяха разпространени множество видеоклипове, в които те разказват за тежкото си положение на фронта. Същата обърканост се усеща и от официалните канали, но изразена като все по-напористи искания за унищожаване на Украйна, изпълнени с презрение към военните лидери, които изглеждат неспособни да го изпълнят.
„Гардиън“ отбелязва, че самият Путин все още не е засегнат от критиките, но митът за неговата сила и отлична преценка е разклатен.
Трудно е да се направи точна оценка на обществените настроения в един квазитоталитарен режим. Забелязват се обаче признаци, че хората вече са изтощени от войната. Изтекло в медийното пространство поверително проучване, извършено миналата седмица по поръчка на руска държавна служба за сигурност, сочи, че 25% от респондентите искат военната кампания да продължи, докато 55% се надяват на мирни преговори. За сравнение, през февруари инвазията в Украйна се ползваше с подкрепата на 80% от населението.
Освен това има индикации и че Кремъл губи всеобхватния си контрол в информационното пространство. Към момента руснаците са най-големите ползватели в света на онлайн услуги, с чиято помощ може да се заобикаля държавната цензура в интернет. Отбелязва се, че руските общности в чужбина предоставят на съотечествениците си по-правдива информация за случващото се в Украйна, отколкото медиите, излъчващи законно в Русия.
„Гардиън“ обаче посочва, че би било преждевременно да си въобразяваме, че позициите на Путин са сериозно отслабени. Той разполага с лостове за принуда, които да компенсират всеки спад на ентусиазма относно неговото управление. Признаците на нестабилност обаче са обнадеждаващи, бидейки доказателство, че сред руснаците както в страната, така и в чужбина има интерес към друг вид политика. Подхранването на този интерес, подкрепата на изгнаниците и открояването на различията между руския народ и неговото престъпно ръководство ще бъдат от все по-голямо значение през следващите месеци и години.
Въпреки че поражението на Путин в Украйна е стратегически и нравствен императив за европейските демокрации и перспективата за нормализиране на отношенията с Москва изглежда далечна, тази идея не може да бъде изоставена напълно. За да има тя практически основания обаче, семената на една различна Русия трябва да бъдат подхранвани навсякъде, където те растат, обобщава „Гардиън“.
Източник: News.bg