Мнения Новини

Бедност, протести, недоволство: в Иран ври и кипи

Протестите в Иран не спират, има и призиви за генерална стачка. Властта се опитва да потуши размириците с вдигане на заплати. Много иранци са в окаяно състояние, защото бедността расте заедно с огромната инфлация.

Хората в Иран смятат, че обявеното разпускане на нравствената полиция е само „прах в очите“ на протестиращите, защото и досега няма официално съобщение от вътрешното министерство, на което е подчинена нравствената полиция. Много иранци виждат в това опит за отклоняване на вниманието от тежките проблеми на страната, включително и от високата инфлация. Властта се опитва да потуши това недоволство с увеличение на заплатите на държавните служители и указания да се съобщават повече положителни новини. Но дали това ще е достатъчно?

Скок на инфлацията

Официалната статистика доказва трудното икономическо положение на иранците. През последните 9 месеца инфлацията е скочила от около 35% до почти 50 процента. Храните са особено поскъпнали – брашното, яйцата и млечните продукти с 50 до 100% спрямо миналата година.

Макаронените изделия и оризът са поскъпнали тройно, а месото, рибата и птичето месо отдавна вече са недостъпни за повечето хора в страната. Хората с ниски доходи усещат най-силно инфлационния натиск. Малко от тях притежават собствени жилища и страдат от растящите наеми.

Според иранския политолог Садек Зибакалам икономическите проблеми могат да доведат до формирането на ново силно протестно движение. Той казва: „Настоящите протести и стачки в Иран са политически. В момента протестиращите са млади хора, които се стремят към свобода. Най-голямото притеснение на правителството обаче е, че към тези протести могат да се присъединят и други слоеве на обществото. Като например хората, живеещи в бедните предградия на големите градове, които нямат перспективи за по-добър живот“.

Правителството увеличава заплати

71-годишният политолог е сред малцината критици на Ислямската република, живеещи в страната и осмеляващи се да изразяват недоволството си публично. Той е и сред малцината ирански експерти, които все още разговарят с чужди журналисти. Зибакалам, който е носител на Наградата на Дойче Веле за свобода на словото за 2018 г., бе отново призован от прокуратурата в Техеран в края на ноември.

С мерки като увеличение на заплатите правителството се опитва да спечели поне част от иранците на своя страна, смята Зибакалам. От март 2023 г. заплатите на всички държавни служители трябва да се увеличат с поне 29%, обяви говорителят на правителството Али Бахадри Джахроми. А още в края на октомври парламентът одобри скок от 20% на възнагражденията за силите за сигурност.

Все още не е ясно откъде ще дойдат парите за всичко това. Най-важният източник на приходи за страната – износът на петрол – продължава да е под американски санкции. Ситуацията може да се промени единствено с пробив по Споразумението за ядрената сделка. Но преговорите във Виена се бавят от месеци и са на ръба на провала. Важни вносители на иранския петрол, сред които са Индия и Китай, в момента предпочитат руски, а не ирански петрол.

Според официалните данни в публичния сектор на Иран работят почти 3,5 милиона служители при население от около 84 милиона души. Болшинството от иранците страдат от окаяното икономическо положение. „Близо 70% от населението не вярват, че състоянието на икономиката ще се подобри“, се казва в изтекъл в медиите официален доклад.

Повече положителна информация

След като уебсайтът на „Фарснюз“ – информационната агенция, близка до Революционната гвардия, беше хакнат, изтекоха документи, включително и протокол от среща между командир на Революционната гвардия и служители на „Фарснюс“. Командирът е съобщил за нарастващото недоволство и за заплахата от разрастване на стачките. На работещите в агенцията са били дадени и инструкции как да отразяват „правилно“ ситуацията. Предложената формула е била: по-малко информация за протестиращите, повече – за положителните решения на правителството.

В момента в страната стачкуват шофьори на камиони, публикувани са снимки и видеоклипове на стачки и в големи промишлени предприятия – например в завода за желязо в Исфахан и стоманодобивния завод в Ахваз в Южен Иран. „Вероятността тези индустриални стачки да се разпространят е много голяма“, казва политологът Зибакалам. „Хората имат нужда от перспектива за бъдещето си. Не съм сигурен дали държавната власт изобщо има планове как да промени ситуацията към по-добро.“