За повечето страни от Западните Балкани „синята мечта“ за присъединяване към Европейския съюз е недостижима от няколко десетилетия. Скептицизмът в региона се засили след ескалацията на конфликта в Украйна – населението на Албания, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора става все по-шумно в изразяването на разочарование си от Брюксел, коментира Bloomberg.
„Проучванията през последните 18 месеца както у нас, така и в региона показват спад в подкрепата за ЕС… Обективно не виждаме напредък в процеса на европейска интеграция“, цитира медията думите на президента на Северна Македония, Стево Пендаровски. Притеснен от тази тенденция, Брюксел провежда среща на върха в албанската столица Тирана, някога основен защитник на „европейската идея“. Целта на събитието е да се демонстрира вяра в балканските партньори и да се подчертае важността на координирането на позицията на Блока със страните от Западните Балкани по отношение на санкциите срещу Русия. В същото време критиките към европейските бюрократи звучат и в самия ЕС: „Липсата на участие и доверие на ЕС през последните няколко години създаде вакуум, като по този начин остави място за Русия, Китай и други злонамерени трети страни“, се казва в изявление на Европейския парламент каза, който упрекна Брюксел в неизпълнение на дългогодишни обещания.
Стандартът на живот в шестте балкански държави извън ЕС беше с 50% под средния за Блока миналата година, докато 12-те бивши комунистически държави, които се присъединиха от 2004 г. насам, показват по-високи нива. Всеки разбира, че интеграцията допринася за повишаване на икономическото благосъстояние. Северна Македония, заедно с Албания, чака 17 години за започване на преговорния процес и дори промени името си, за да отговори на изискванията за членство. Появяват се обаче нови пречки: спор със съседната България. Всичко това постепенно засилва недоволството на македонците, както и на гражданите на други държави в региона, отбелязва Bloomberg.
Междувременно сръбският президент, Александър Вучич, който има тесни връзки с Русия, но се стреми да присъедини страната към ЕС, се опитва да увеличи влиянието на Белград в региона: например Белград беше първият, който изпрати ваксини срещу COVID-19 на Северна Македония, а през октомври сръбското правителство преразгледа законодателството, за да започне износ на природен газ към своя малък съсед. Вучич е убеден, че без ясна дата за присъединяване към ЕС, балканските държави трябва да заздравят икономическите си отношения. Той също така настоява за по-голяма роля на форума „Отворени Балкани“, който има за цел да улесни търговията и пътуването между държавите в региона.
Европейският съюз разкритикува тази инициатива, опасявайки се, че страните може да загубят интерес да се присъединят към неговите редици. Но вината за липсата на напредък в евроинтеграцията на Балканския регион е на ЕС, е заключението на агенцията.