Бившият национален селекционер и изпълнителен директор на ЦСКА – Пламен Марков, даде обширно интервю за Gong.bg. Марков, който е последният български треньор, извеждал националния ни тим до голям форум, говори по наболели теми, като засегна и най-актуалната в момента – Световното първенство по футбол в Катар. Специалистът даде мнение и за случващото се в „Борисовата градина” и какви са шансовете на „червените“ в борбата за титлата с Лудогорец.
-Господин Марков, няма как да не започнем с най-актуалната футболна тема, която вълнува цял свят в момента. Визирам, разбира се, Световното първенство, което се провежда в Катар. Няма как да не споменем, че се получиха доста изненадващи резултати на това първенство – победите на Саудитска Арабия над Аржентина и на Мароко над Белгия, триумфът на Япония над Германия. Какъв е Вашият поглед върху шампионата до момента?
-Всяко едно световно първенство е празник за футбола в целия свят. Това е място и форум, на който отборите могат да представят собствените си възможности и актуалното си ниво. В този смисъл аз не съм изключение, както милионите фенове на играта, които следят с интерес. Разбира се, когато на мен ми е възможно, не съм гледал всички мачове, но с голям интерес следя представянето и резултатите на отборите. Всички знаем, че Световното първенство се провежда за първи път в Азия и в страна, която е характерна с богатствата си от гледна точка на газа и с финансовия си ресурс и която вероятно не е и мечтала в годините много назад, че ще стигне до това да организира световно първенство. Аз съм наистина силно приятно изненадан от съоръженията, които те са построили и на които се дава възможност в днешно време на всички тези участници на това Световно да се наслаждават на играта. Времето на провеждането също е необичайно – по средата на този състезателен сезон 2022/23, но пък от друга страна това е голямо предимство, тъй като виждаме играчите от всички страни, които са във върхова форма по средата на сезона, т.е. не беше необходима една предварителна подготовка в края на сезона. Футболистите не са изтощени от първенствата, в които играят и от квалификациите, за които участват, било то към клубни или национални отбори. Аз виждам едно наистина върхово ниво на развитие на световния футбол.
-На база на това, което сте видял до момента в шампионата – допускате ли някой извън традиционните фаворити да триумфира на Мондиала? Споменахме вече за изненадващите резултати, които споходиха част от тези фаворити.
-Футболът и магията, свързана с тази игра, е такава според мен, защото има изненади. Както и Вие споменахте, има резултати, които никой не е очаквал освен вероятно състезателите, които са на терена. От тази гледна точка тези изненади водят до това привличане към играта, защото никога предварително в една среща не се знае кой на сто процента ще бъде победител. Убеден съм, че ако не беше така, интересът нямаше да е чак толкова голям. Наистина е хубаво, че и в момента има такива страни, които на пръв поглед са аутсайдери, но само на хартия, както се казва, които се представят по един изключително добър начин и с изненадващи резултати за сметка на някои от фаворитите. От тази гледна точка за всички ние, които наблюдаваме, Световното е много интересно. Наблюдаваме един много бърз, скоростен футбол от много голям процент от участниците и аз мисля, че от гледна точка на майсторство това е едно от най-интересните първенства, които наблюдаваме с днешна дата. Между другото, животът във всички сфери се развива и наблюдавам и съм убеден, че същото се получава и във футбола, защото виждаме, че големият брой участници в момента на Мондиала в Катар не влияе по никакъв начин на спортно-техническото ниво на отборите. Говоря като цяло, с много малки изключения.
-А отборите ще стават тепърва все повече, знаем, че това ще се случи още от следващото световно първенство. Кой е Вашият личен фаворит за този Мондиал?
-Аз съм бил фен по-скоро на Бразилия като дете, защото още от 70-те години, когато съм бил тийнейджър, те имаха едни феноменални футболисти. Наблюдавал съм Световното първенство в Мексико през 1970 г., на което те станаха световни шампиони и именно техниката, която според мен е в основата и същността на футболната игра и която тогава Бразилия показваше, ме е впечатлила така, че аз да стана техен привърженик. Виждам, че в момента те също са изградили един много силен отбор с играчи, които участват в най-реномираните и силни европейски отбори. По никакъв начин обаче не подценявам отбора на Франция, особено като бивш състезател, участвал във френското първенство. Мисля, че Франция след 1998 г. доминира, подавайки посока за развитие на футбола в Европа, имат много силен отбор в момента. Испания също се връща в челните редици на европейския футбол. Имаше лек застой през последните 2-3 години, но считам, че те също са сред големите фаворити.
-Едно от нещата, с които ще бъде запомнено това световно първенство и съответно предизвика доста дискусии, е голямото добавено време на срещите, поне спрямо това, с което сме свикнали. Вие как гледате на това – положително или отрицателно, тъй като знаем, че са налице и двете перспективи?
-Моето лично мнение е, че това е положително, защото то обезсмисля симулациите, които ние сме наблюдавали в годините назад от различни отбори. Когато 15-20 минути преди края на мача определен резултат устройва даден отбор се започват едни симулации, бавене на времето… Сега с тези продължения от по 7, 8 или 10 минути този процес се обезсмисля, защото на съдията, който ръководи мача, му е дадена възможността да удължава времето колкото той прецени. Да, това е субективно негово решение, но от друга страна това според мен е в полза на футбола.
-Господин Марков, оставаме на вълна национални отбори и се връщаме у нас. Вие сте последният селекционер, класирал България на голям форум. Смятате ли, че националният отбор има своите шансове в квалификациите за Евро 2024 и 20 години по-късно отново да се класира на голям турнир? Знаете, че ние сме в група със силни отбори като Унгария, който тази година победи Англия на два пъти и Германия като гост, както и Сърбия, които са актуален участник на Световното първенство в момента.
-Винаги има шансове преди една среща да се изиграе. Аз наблюдавам развитието на българския футбол и в частност на националния отбор. Следя с интерес, защото това е моят живот още от моите детски години. Много ми се иска българският футбол чрез националния отбор да покаже едно израстване и то да е на нивото на изискванията и желанията на всички фенове в България, които обичат футбола. Много ми се иска тази положителна тенденция от последните две-три срещи под ръководството на новия селекционер да продължи в посока на добри резултати и на атрактивни игри, съответно и на победи, за да заеме българският футбол мястото, което е имал в годините назад с едно бъдещо класиране на европейски финали. Какво обаче ще стане – само отборът може да покаже. Ще видим как ще продължат по-нататък представянето си в тези квалификационни мачове, но ми се иска да видя това ново поколение, което е от млади футболисти, талантливи такива, които съответно да се развият, класират и да намерят място в именити европейски отбори.
-Младен Кръстаич повика доста млади футболисти, някои от които бяха с броени минути в професионалния футбол. Считате ли това за нещо положително, тъй като знаем, че когато дойдат сериозните мачове с напрежение, това може да повлияе негативно на тези млади момчета и те всъщност да прегорят?
-Не споделям тази оценка, която дават и други Ваши колеги, че играчите са толкова млади, защото виждаме двама изключително млади играчи в Испания като Гави и Педри, които са на по 18 и 20 години. Според мен бъдещето е в младите не само в спорта, а изобщо в живота. Младите са носител на прогреса, на възхода, на развитието. Право на треньора е да направи своя избор дали ще разчита на по-опитни или по-талантливи, но не с чак такъв голям опит. От друга страна пък предимството на младите е, че са по-амбицирани, защото това е едно много високо място за изява, визирам квалификациите, както и за доказване на възможности и за реализирането им. Хубаво е и аз подкрепям това решение на Кръстаич, но негово е правото да прави своя избор, той затова е назначен за селекционер.
-Пренасяме сега темата на разговор в посока ЦСКА и може би тема номер 1, която вълнува феновете в последните години, но за която се говори все повече в изминалите месеци. Това е именно темата за новия стадион и предполагам, че Вие като бивш ръководител в клуба сте бил активно ангажиран с нея, тъй като знаем, че години наред имаше много проблеми във връзка с документи и редица други детайли. Оптимист ли сте, че най-после всичко ще се случи, този проект ще се задейства и че до три, четири или колкото години са необходими ЦСКА ще играе най-после на нов и модерен стадион „Българска армия“?
-На всички нас, които сме фенове на ЦСКА и следим развитието на отбора и на клуба като цяло, ни се иска ЦСКА да има нов стадион, на който да се представя. Виждаме, че в последните 30 години, ако се върнем назад във времето и когато настъпи преходът в нашето обществено-икономическо развитие, западните държави започнаха да строят нови стадиони. Разбира се, поводите бяха различни и свързани, например с провеждането на световно първенство като Франция през 1998 г. и европейското в Англия през 1996 г. Клубовете започнаха подновяване на стадионите, повечето от които са правени преди сто години или откакто е започнал футболът. Спомням си през 80-те години, когато ние играхме срещу колоси като Ливърпул и Нотингам, че терените бяха много хубави, но стадионите не впечатляваха. Това е една необходимост, която важи и за България. За голямо съжаление през тези 30 години в България освен стадионът в Бургас, който се направи преди немалко време, другият нов стадион е само в Разград. Всички други подобни строежи са само от козметична гледна точка, но те не играят съществено значение. Не може водещи клубове в България като Левски и ЦСКА да продължават да играят на такива стари стадиони, защото след някоя и друга година те няма да имат и лиценз за провеждане на международни мачове, тъй като не отговарят на абсолютно никакви изисквания. Това в по-малка степен, но изцяло важи и за Националния стадион. От тази гледна точка не само ЦСКА, но и държавата трябва да се вземе в ръце, за да започне реновирането или построяването на нови стадиони. Вярно е, че стадионът сам по себе си не създава качество, но той създава предпоставки за повече зрители, когато има по-удобни места за сядане и възможности да се нахранят на стадиона, както и всички екстри, с които разполагат тези съоръжения. Това предразполага хората за посещение на мачовете. В частност за ЦСКА – крайно време е, разбира се, това строителство да започне, но аз вече година и четири-пет месеца не съм в клуба и не мога да кажа информация с днешна дата и докъде са стигнали тези преговори с Министерството на младежта и спорта, чието ведомство е собственик на базата, свързана със стадион „Българска армия“ и базата в Панчарево. Иска ни се на всички нас да започне изграждането на този стадион и в крайна сметка клубът да разполага с нещо, от което няма да се срамува и притеснява, когато идват гостуващи отбори, включително и тези от чужбина.
-ЦСКА е водач във временното класиране на efbet Лига, а „червените“ показват може би една от най-силните си есени от много години насам от перспективата на точки и резултати под ръководството на Саша Илич. Какво е Вашето впечатление до момента за неговата работа?
-Аз споделям Вашето мнение, но ми се струва, че макар да е лидер в класирането и дано така продължи, има какво да се желае от отбора от гледна точка на спортно-техническо ниво и в неговото надграждане като потенциал и развитие по такъв начин, че наистина да стане един още по-силен отбор и да стигне до така желаната и мечтана цел – шампионска титла.
-Да считам ли, че Вие смятате, че ЦСКА към този момент не е достоен да се бори с Лудогорец за спечелване на титлата през настоящата кампания?
-Не, не бих казал, че ЦСКА не е достоен. По-скоро е необходимо цялостно надграждане в спортно-техническо отношение по такъв начин, че да бъде един безупречен лидер и да не подлежи на съмнение, включително срещу Лудогорец, да се вижда, че е по-силният отбор. Тогава можем да бъдем абсолютни оптимисти и да кажем: „Да, тази година ЦСКА ще бъде шампион на България“. На мен силно ми се иска да е така, но на този етап не виждам това високо ниво.
-Кои са футболистите на ЦСКА, които Ви направиха най-добро впечатление с изявите си през есенната част на кампанията?
-Не бих искал да правя такива анализи. Харесва ми халфът от Норвегия Линдсет и считам, че той е един от креативните играчи на отбора, който наистина може да помогне на ЦСКА за това, за което стана дума преди малко.
-По-общо погледнато в рамките на първенството – кой отбор бихте определил като приятната изненада до момента и кой разочарова с изявите си до момента спрямо по-големите очаквания към него?
-Мисля, че първенството става по-интересно, защото има по-голяма равностойност между част от водещите отбори. Левски през последната година направи едно видимо израстване, независимо, че през последните няколко мача не е постигнал победа. Споменах за ЦСКА, че има надграждане в това отношение. Естествено, фаворит е Лудогорец, който се представя по-силно според мен на европейската сцена в мачовете, в които участва, отколкото във вътрешния шампионат, но за един отбор, който играе едновременно в Европа и в местното първенство, не е толкова лесно да се представя на едно толкова високо ниво. Вярно е, че те разполагат с доста играчи, както и че при тях има по-големи възможности за ротации. Славия също показва едно израстване, там работят основно с млади български футболисти. По мое мнение бъдещето на българския футбол е свързано с даването на път и шанс на млади и талантливи български играчи, което ще спомогне за развитие и на националния отбор. Наличието на прекалено многото чужденци, участващи в клубните отбори, според мен не е бъдеще за нашия футбол.
-Изпреварихте следващия ми въпрос. Кога българското отново ще бъде на мода в българския футбол, тъй като Вие засегнахте темата за по-малкия брой български футболисти, но все по-малко са и българските треньори в елитното ниво.
-Вижда се, че когато се дава път на младите български футболисти, те оправдават това доверие. Казах вече за Славия, другата референция е националният отбор, за който стана дума по-рано в нашия разговор. Освен това средствата, които ще се дават, ще бъдат по-малко. Ние не сме страна, водеща в икономическо отношение в Европа, за да можем да си позволим да купим най-добрите играчи в света, както е в Англия, Испания, Италия. Нашият път на развитие е близък до този на Сърбия – трябва да развиваме младите играчи, като това е един дълъг процес, свързан с построяване на добри бази и добри терени, на които да се извършва специализацията на младите футболисти за тяхното израстване. Това е едно пособие, на което те трябва да тренират, а не само на едни изкуствени терени, защото пък това е един много сериозен проблем, свързан с тяхното здраве. Също така трябва да се преквалифицират треньорските кадри, които работят в детско-юношеските школи, за което, доколкото аз знам, вече има наченки в това отношение. Трябва и да се ограничи, както вече споменах, броят на чужденците, които участват, за да може по този начин клубовете да бъдат ангажирани много по-сериозно, а не само на думи, с детско-юношеските си школи. Това означава влагане на повече средства, повече амбиции и даване на път на тези най-талантливи играчи в професионалния футбол на 17-, 18- и 19-годишна възраст – всеки според развитието си. Когато този процес се осъществи, тогава ние можем да разчитаме на едно наистина обективно очакване, че нашият футбол ще започне развитието си и да може да се мери с отбори на средно европейско ниво, както на клубно, така и на национално равнище.
-Липсва ли Ви треньорската работа?
-Не, макар в началото много да ми липсваше. Аз преди доста години, повече от десет, взех едно много тежко решение за мен в личен план, а именно да се откажа от треньорството. Това е моята професия, за която аз се бях готвил, а освен това мисля, че вече имах и доказана експертиза. По начина, по който се процедира в България, смятам, че даже съм закъснял с взимането на това решение, защото треньорът в България си е една изкупителна жертва за всички други проблеми, които има във футбола. Треньорът представлява само и единствено виновник и причината за това ниво на нашия футбол. Виждате, че и в клубовете без никакво изключение, както и в националния отбор, има едно перманентно текучество, но резултатите са същите, което доказва моята теза, че треньорът е много важен, но не е единственият или само той да е виновник.
-Има ли млади треньори, които Ви правят в момента добро впечатление с работата си в българските клубове?
-Разбира се, че има. Няма да споменавам имена, но те се виждат кои са тези хора. Аз съм убеден, че ако на тези млади и талантливи треньори се дава много по-голямо доверие и път за развитие, съответно те ще покажат, че нашите треньори по никакъв начин не са толкова назад от западноевропейските си колеги. Аз съм убеден, че тук който и треньор да дойде в България, дори от най-именитите, той едва ли ще постигне някакъв много голям резултат с качеството, с което се разполага.
-През 2022 г. се направиха стъпки, които никой не очакваше година по-рано например. Визирам, разбира се, присъединяването на Стойчо Младенов и Любослав Пенев към ЦСКА 1948 заедно с други важни фигури за „армейската“ история като Ради Здравков, Спас Джевизов, Методи Томанов. Имало ли е предложение към Вас в някакъв момент, след като напуснахте ЦСКА, да се присъедините и Вие към ЦСКА 1948?
-Имаше такова предложение и разговор с някои от колегите, които взеха решение да отидат там, както и със спонсорите на ЦСКА 1948. Аз съм съгласен, че трябва да има един клуб ЦСКА в България, но не считам, че преминаването на значими фигури от едното ЦСКА към другото ще повлияе на този процес по някакъв начин. Аз лично няма да направя тази стъпка, защото аз като състезател и треньор съм бил в ЦСКА на „Българска армия“. Това по никакъв начин няма да помогне за постигане на тази цел, за която стана дума. Работил съм в ЦСКА, който е на „Армията“, но съм за един ЦСКА, защото считам, че два клуба ЦСКА по никакъв начин не помагат за развитието на клуба с тези инициали.
-Какъв тогава е пътят към обединението?
-Пътят според мен е на бизнес ниво. Трябва да има разговори между двата клуба. Това са две фирми, които съм убеден, че едната от тях се продава, а вероятно и двете. Ако това не може да се осъществи, този разговор, би трябвало държавата също да помогне за осъществяването на такъв разговор. Смятам, че той би било полезно и за всички фенове, ако има едно ЦСКА, защото виждате в момента, че има едно колебание в хората. Част от тях приемат, че истинското ЦСКА е това, което е на „Армията“, другите пък имат друго мнение. Аз смятам, че ЦСКА, който е на „Армията“, той е ЦСКА, защото хората, които са собственици, платиха немалко пари, за да може да откупят емблемата и цялостната история. Аз съм от това ЦСКА и не мисля да променям принадлежността си.
-За финал – намираме се в края на календарната 2022 г. Какво е Вашето пожелание за българския футбол през идната 2023 г.?
-Българският футбол да се развива, да виждаме по-атрактивни мачове, по-интересни мачове. Националният отбор да започне едни успешни квалификации за бъдещото европейско първенство, на което ние да бъдем удовлетворени от това, че сме българи и с такива резултати да придобием едно чувство за национална гордост, че ние сме част от елита на този спорт.