Германия най-после призна Гладомора за геноцид. Осъждайки престъпленията на Сталин спрямо украинския народ, германците се дистанцират от лъжите и варварството, присъщо и на днешната руска власт. От Ойген Тайзе.
„Трагедия“, „голям глад“, „изкуствен глад“ или „геноцид“: когато става дума за гладната смърт на милиони украинци преди 90 години, подборът на думите не е научно или политически обоснован, той е въпрос на мироглед. Когато в Москва говорят за „глад“ или „трагедия“, свеждат значението на тези събития до досадно последствие от неудачно проведената колективизация. Това е не просто евфемизъм, а една престъпна лъжа, която Кремъл упорито отстоява и в международен план.
Москва успява за последен път да пробута думата „трагедия“ в документи на ООН от 2003 година по повод 70-та годишнина от Гладомора. Оттогава насам Киев положи сериозни усилия паметта на милионите жертви в съзнанието на международната общност да не бъде осквернена от лъжи. Защото тези хора не са починали от засушаване или от политически грешки – те са били убити само заради това, че са били свободолюбиви украински селяни, от които Кремъл се е страхувал.
Гладът като оръжие на тиранина
Уморявайки от глад милиони украинци, диктаторът Сталин се надява да постигне две цели едновременно – да унищожи украинската идентичност, чиято опора в „житницата на Европа“ са земеделците, и да заработи валутата, нужна за индустриализацията. Докато украинците умират от глад в селата, в градовете се строят заводи със спечелените от износа на зърно пари. Към тях докарват бъдещите пролетарии от цялата съветска империя – новите „съветски хора“ без национална идентичност.
Юристът Рафаел Лемкин нарича това престъпление „геноцид“ още преди 70 години – той е авторът на термина „геноцид“, влязъл впоследствие в международното наказателно право. Лемкин нарича Гладомора геноцид най-вече поради това, че масовото убийство на украински селяни е само кулминацията на политиката за унищожаване на украинската идентичност. Той е бил предшестван от масови разстрели на украинската интелигенция – на писатели, учени, учители.
Време е нещата да бъдат наречени с истинските им имена
Въпреки това политиците в Берлин години наред отказват да използват думата „геноцид“. През 2018 година Германия се присъединява към декларацията в рамките на ООН, в която се говори за „изкуствен глад“. Обяснението е формално: че нямало основания за геноцид да бъде определено престъпление, извършено преди закрепването на състава на това престъпление в международното право през 1951-а година. Сегашната историческа резолюция на Бундестага само подчертава, че това е било евтино оправдание в контекста на десетилетната мантра на германската политика – да дружи с Украйна така, че да не дразни Русия.
Берлин се опомня едва на 24-и февруари 2022 година, когато мащабна нападателна война разтърсва Европа за първи път от времената на Хитлер. Явно е било необходимо германските телевизионни канали с месеци да разказват за зверствата на руските военни в Украйна, както и – че „някой“ е взривил газопровода с руския газ, за да се превърне „изкуственият глад“ в геноцид. В този случай може да се каже по-добре късно, отколкото никога, припомняйки, че Естония например призна Гладомора за геноцид още през 1993 година, непосредствено след освобождението си от московското иго.
Германците като никоя друга нация в Европа знаят от тъмните страници на собствената си история колко е важно да не се забравят жертвите на масови убийства, назовавайки същевременно и техните убийци. Решението на Бундестага превръща Гладомора в част от общата европейска памет за жертвите на тоталитарни режими, която е една от основите на общите европейски ценности. Това е важен знак на солидарност и уважение спрямо украинския народ, който днес отново преживява терора на Москва. Днес Кремъл убива украинците с ракети, застрашава оцеляването им, лишавайки ги от светлина и топлина по същите причини, по които преди 90 години ги е морил с глад.
Сигнал за Путин
Признаването на Гладомора за геноцид е и важен сигнал за Владимир Путин. Ще дойде време, в което историци, политици и може би дори съдии ще дадат съответната оценка на неговите престъпни действия. В своята резолюция Бундестагът призовава германското правителство да противодейства на лъжливите руски исторически наративи, както и да продължи да подкрепя Украйна в отбраната ѝ против руската агресия.
В приетата от Бундестага резолюция паралелите между Гладомора, руската лъжа за него и съвременните престъпления на Русия са не по-малко важни, отколкото думата „геноцид“. Осъждайки престъпленията с 90-годишна давност е и напомняне за това, че между Сталин и Путин има една основна обща черта – и за двамата човешкият живот не представлява никаква ценност. Признавайки безчовечността на престъпленията на Сталин и неговите съмишленици спрямо украинския народ, германските политици най-вече се дистанцират от варварството, присъщо и на днешната руска власт.
Разпространяването на истината за Гладомора е правилният отговор на онези, които на фона на инфлацията и поскъпналия газ заради войната искат Киев да преговаря за мир с Москва възможно най-скоро. Като че ли Кремъл наистина се вълнува от геополитика или от призрачното членство на Украйна в НАТО, а не се опитва да унищожи украинската нация или най-малкото да я обуздае.