В помещение без дневна светлина, което е изпълнено с острата миризма на дезинфектанти, лежи Олексий – гол до кръста и с изкривено от болка лице. От ботушите му капе лепкава кал върху пода на импровизираната операционна. Лекар вади от гърба му шрапнел, дълъг няколко сантиметра. От раната блика кръв.
Гранатата, от която е шрапнелът, е избухнала непосредствено до Олексий. Той служи в украинската армия, а частта му е изпратена на фронта в района на Донецк, Източна Украйна. „Беше една от няколко десетки гранати, които изстреляха срещу нас. Страх ме е за живота на момчетата, които се сражават навън“, казва Олексий.
Операции за най-тежко ранените
Шрапнелът се забил точно под бронежилетката му. Санитари са го откарали до Лиман, който се намира само на няколко километра от фронта. Там военни лекари и доброволци са организирали временна болница за първа медицинска помощ, в която правят и спешни операции на най-тежко ранените.
Импровизираната болница в Лиман се помещава в една от многото пострадали сгради в селището. Покривът е разрушен, на негово място е опънат брезент. Токът е от генератор. Отвън, съвсем наблизо, се чуват артилерийски гърмежи. В безоблачни дни, когато небето е ясно, дебне още една опасност – руските дронове, за които лекарите трябва постоянно да са нащрек.
В коридорите са налягали ранени войници, които чакат да им бъде оказана медицинска помощ. В един ъгъл са струпани носилките на санитарите, по които има следи от засъхнала кръв. Лекарите преглеждат и лекуват пациентите направо в коридорите, на оскъдната светлина от единични крушки, сред купища дрехи и кашони. До операционната стигат само най-тежките случаи.
Гранати, мини, травми от войната
Един от лекарите също се казва Олексий. Той е хирург в Лиман, а преди началото на войната е бил цивилен лекар в болница в Запорожие. Сега е командир на медицинското отделение към 66-та бригада на украинската армия, отговаряща и за болницата в Лиман.
Пред германската медийна мрежа АРД той разказва, че най-често оперират рани от мини, шрапнели от гранати и огнестрелни рани. Опитват се и да облекчават психическите травми, причинени от войната.
„Много хора платиха с живота си за нашата независимост. Цената, която плащаме за тази война, е много висока. Но победата ще бъде наша“, казва хирургът. На въпрос колко ранени обслужват на ден казва само: „Щях да се радвам, ако бяха по-малко“.
Почти няма информация за жертвите и ранените
Проверени данни за броя на загиналите или ранените войници няма. Украинските военни не дават почти никакви сведения за загубите в жива сила. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили генерал Валери Залужни беше съобщил, че от началото на войната на 24 февруари до края на август са загинали почти 9 000 украински военни. Международни наблюдатели обаче смятат, че убитите са много повече – някои дори допускат, че може 100 000 украински войници да са загубили живота си.
Откараните в Лиман ранени получават само първа помощ, а след това биват прехвърляни в специализирани лазарети, каквито има изградени в Краматорск и Днипро. Често санитарните автомобили, с които ранените биват транспортирани за по-нататъшно лечение, попадат под артилерийски или ракетен обстрел. Медиците рискуват и собствения си живот. Затова винаги носят бронежилетки и каски.
Липсва и бензин
„По време на мой транспорт не е загинал нито един ранен досега“, казва гордо 34-годишният Дмитрий, който е учил за санитар, а сега шофира една от линейките. Цялото оборудване на автомобила – апаратът за кислород, мониторите, термоодеялото, с което спасяват живота на ранените войници – всичко това е събрано от дарители или от хората, които работят в лазарета. Нерядко недоимъкът е толкова голям, че няма дори достатъчно бензин за линейките. А те спасяват живот.
Автор: Тобиас Дамерс