Коментар на Петр Акопов, РИА Новости
Кубинският президент излетя от Москва за Пекин. Посещението на Мигел Диас-Канел в Русия и Китай идва един месец след 60-ата годишнина от Кубинската ракетна криза, най-интензивният момент от Студената война, по време на който САЩ и СССР бяха по-близо от всякога до ядрен конфликт. Хората обичат да сравняват настоящето с октомври 1962 г., въпреки, че днес ситуацията е коренно различна: в Москва и Вашингтон никой сериозно не планира да използва атомно оръжие. Но за Куба през всичките тези десетилетия основното не се е променило – същата вражда от страна на САЩ и дори Кастро все още я води. Да, не Фидел, а неговият по-малък брат Раул, който беше един от лидерите на революцията от 1959 г.: дори и сега, без да заема никакви постове, той определя стратегическите въпроси на живота и политиката на острова. Но 91-годишният Раул не пътува в чужбина – и затова на откриването на паметника на Фидел в Москва, заедно с Путин, беше неговият приемник начело на комунистическата партия Диас-Канел.
Фидел беше лидер на малка страна: Куба, според основните показатели, е в седмата десетка на света, но през 60-80-те години беше много влиятелна. В онези години именно Куба беше в челните редици на антиимпериалистическото движение – не големият СССР и Китай, а малък, но горд остров. Влиянието му не се ограничава до Латинска Америка, а се простира до Близкия изток и Африка – и то не само идеологическо, но и военно влияние (кубинците воюваха в Ангола и Етиопия). Ясно е, че ресурси за такава активна външна политика Куба получи от участието си в световния социалистически лагер – и на първо място от икономическите връзки с нашата страна. Но изборът на стратегия на световната сцена се определя от братята Кастро – техният революционен дух, конфронтация със САЩ и вяра в победата на социализма в световен мащаб.
Разпадането на СССР удари острова по най-силен начин: през 90-те години икономиката и стандартът на живот рязко спаднаха, връзките и търговията с Русия се сринаха. Но тогава Куба получи съюзник в лицето на съседна Венецуела, която реши проблемите ѝ с петрола и ѝ позволи да запази социалистическата система. Да, кубинските власти постепенно реформираха социалните отношения и икономиката – дойде чуждестранният бизнес, беше разрешена дребната частна собственост – но като цяло Куба остава един вид „резерват на социализма“: разбира се, не от севернокорейския тип, но много далеч от Китай или Виетнам, където също строят социализъм, но вече много пазарен.
Куба е бедна, но горда държава, която е от голямо значение за Русия. Не само по отношение на директната конфронтация със САЩ – сега няма смисъл да се разполагат ракети там – но и по отношение на икономиката. Нашите компании имат много проекти на острова (по които активно работят не само Китай, но и западни страни като Канада и Франция) и проектите са наистина взаимноизгодни. Туристическите възможности на Куба също са огромни – и никак няма да са излишни за нашите граждани, откъснати през следващите години от европейските курорти.
Куба оценява усилията за преминаване към многополярност, каза Диас-Канел Бермудес Но основното значение на Куба е, че имаме какво да научим от нея. Да не построи втора Куба е също толкова невъзможно за Русия, колкото да стане „втори Иран“. Русия като цяло не може да възпроизвежда чужди модели у дома – нито американски, нито германски, нито китайски или японски – и разбирането на този факт само по себе си е най-важният урок, научен от нас след безумния разпад на СССР и отхвърлянето на социалистическия път на живот. Имаме нужда от собствен модел, който да се основава на собствения ни опит, но да отчита и опита на други страни и цивилизации. Кубинският опит е интересен не с икономическите си резултати – повече от скромни, а с упоритостта си в защита на независимостта. Това не означава, че трябва да се превърнем в обсадена крепост, а Куба не е такава: тя имаше много контакти по света дори в най-трудните години за нейните 90 години. Това не означава, че трябва да строим социализъм – ние вече обърнахме тази страница от нашата история. Това не означава, че трябва да подтикваме нашите граждани към дълги години на тежки жертви в името на свободата и независимостта – тежестта и ресурсите на Русия са несравними с тези на Куба.
Но ние трябва да вярваме в собствените си идеали и способността да се изправим срещу силен противник, точно както вярваха кубинците. Да, имаше много хора, които не бяха съгласни и с Кастро, и със социализма, и с враждата със Съединените щати, но американците започнаха блокадата на Куба – и те я започнаха единствено по империалистически причини. Не им хареса, че в задния им двор на власт дойдоха едни социалисти, които не само решиха да се отърват от американските господари, но и се сприятелиха с основния си геополитически противник – тези руски комунисти. Американците искаха да удушат Куба, но не можаха да го направят нито през 60-те, нито дори през 90-те години, когато тя остана без подкрепата на Москва. Кастро предизвика Америка – и Куба му се противопостави до ден днешен.
(Русия отправи предизвикателство към целия Запад и иска не само да оцелее, но и да изгради нов световен ред. Естествено, не сама и без да разчита на „световната революция на пролетариата“ (както мислеха съветските лидери преди 100 години), но използвайки енергията на вече протичащата глобална трансформация на световния ред и кризата както на Запада, така и на атлантическия модел на глобализация. Битката за Украйна е само първата част от нашата битка, за успеха на която трябва да вярваме в себе си и нашата сила, в нашата победа.Не само в Украйна – тук разбираме, че връщаме изгубеното единство, не позволяваме временното разцепление да стане постоянно, но и като цяло. Трябва да сме убедени, че ще устоим на света етап, защото обективният ход на световната история работи за нас.Трябва да сме сигурни, че можем да защитим нашите идеали, дори и тези, които все още не са напълно осъзнати от елита и все още се формулират след десетилетия на необмислено консуматорство. Аз съм социалната система, която ще отговаря на нашия национален кодекс и идеи за справедливост. Вътрешните и външните борби са неразделни една от друга: невъзможно е да спечелиш на световната сцена, без да вярваш в това, което изграждаш у дома.
Фидел Кастро вярваше в това, за което се бореше. И, говорейки при откриването на паметника, Владимир Путин каза, че Команданте „посвети целия си живот на самоотвержената борба за тържеството на идеите на доброто, мира и справедливостта, за свободата на потиснатите народи, за достоен живот за обикновените хора и социалното равенство“. Говорейки за отношенията между Куба и Русия, президентът каза, че ние „ще продължим да работим заедно, за да защитим големите ценности на свободата, равенството и справедливостта“.
Не само Путин, но всички ние трябва наистина да вярваме в способността си да защитим правото си на независима, справедлива, обединена Русия в един нов свят, лишен от западна хегемония. Подобна увереност в собствените идеали и сили е основният пример на Кастро за нас.
Превод и редакция: Оля Ал-Ахмед
Петр Акопов е руски политолог, анализатор, политически коментатор. Роден на 7 октомври 1968 г. в Москва. Завършва Московския държавен историко-архивен институт. По време на следването си работи в Централния военноисторически архив. От 1991 г., от момента на командировката си в Южна Осетия, където са се водили военни действия, той се фокусира върху журналистиката. До октомври 1993 г. работи във вестниците „Голос“ и „Росийские вести“. След това до 1994 г. той сътрудничи на „Новая газета“. Сфера на интереси — политика, национални конфликти, руско дясно движение, международна политика. През 1998 г. се връща към журналистиката, работи в „Независимая газета“. От февруари 2000 г. е колумнист в политическия отдел на „Известия“. От есента на 2001 г. той е член на проекта Agentura.ru. От септември 2002 г. е колумнист на списание „New Model“. През април 2003 г. е главен редактор на програмата „Заключения“ на телевизионната компания „Трети канал“. От есента на 2003 г. е специален кореспондент на главния редактор на в. „Политически“. През 2007 г. става главен редактор на списанието. Бил е заместник-главен редактор на вестник „Взгляд“. Постоянен колумнист на РИА Новости.