С протести в София и Пловдив организации ще отбележат 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието над жени. На среща с депутати от комисията за взаимодействие с гражданското общество вчера организациите настояха депутатите да приемат бързо промени в закона срещу насилието. Неофициалната статистика до септември показва, че има 19 убийства на жени при домашно насилие. През ноември има още четири. Общо за 2021-ва са 22. По темата за домашното насилие пред ФАКТИ говори психологът Дияна Видева от Асоциация „Деметра“, която оказва закрили на жени, пострадали от домашно насилие.
– Г-жо Видева, днес е Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените. За какво трябва да се замислим на днешния ден?
– За много неща трябва да се замислим, защото домашното насилие е ежедневие. Днес отбелязваме кампанията 16 Световни дни срещу насилието, която започва от 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, и продължава до Международния ден на правата на човека на 10 декември. Кампанията се води основно от гражданското общество и се подкрепя от Организацията на обединените нации. Тази година ООН отбелязва 16-те дни под надслов „Обединени! Активизъм за прекратяване на насилието срещу жени и момичета”.
– Защо датата е 25 ноември…
– В исторически план на 25 ноември 1960 година е извършено убийство над 3 сестри политически активистки в доминиканската република. През 1981 г. в памет на убитите феминистко движение стартира отбелязването на този ден като ден за борба с насилието над жени и момичета. На 17 декември 1999 г. с резолюция на ООН датата е обявена за международен ден за елиминиране на насилието над жени. Насилието срещу жени и момичета е едно от най-разпространените нарушения на правата на човека в света, което се случва всеки ден, многократно, във всяко кътче на земното кълбо. То има сериозни краткосрочни и дългосрочни физически, икономически и психологически последици за жените и момичетата, както и възпрепятства тяхното пълноценно и равноправно участие в обществото. Мащабът на неговото въздействие, както върху живота на отделните хора и семействата, така и върху обществото като цяло, е неизмерим.
– Кои са най-разпространените форми на насилие над жени и момичета?
– Причините за насилието над жени отново се коренят в неравенството между половете, злоупотребата с власт и вредните норми в обществото. Структурните различия във властта, основани на пола, излагат жените и момичетата на риск от множество форми на насилие. Въпреки че жените и момичетата страдат непропорционално от насилието, мъжете и момчетата също могат да бъдат жертви, но процентът е значително по-малък. Най-разпространените форми на насилие над жени са – домашно насилие, сексуално насилие, фемицид, убийство на честта, трафик на хора, детски брак, генитално осакатяване и увеличения процент на онлайн или дигитално насилие.
– Много хора като вас, които се занимават с този проблем, обръщат внимание на това, че по време на пандемията от COVID-19, защото хората останаха затворени в къщите си, насилието срещу жени и момичета се е увеличило…
– Насилието срещу жени и момичета остава най-разпространеното нарушение на човешките права по света и засилено от пандемията COVID-19 и от останалите кризи в обществото, като изменение на климата, глобалните конфликти и икономическа нестабилност, разпространението му се увеличи допълнително. Има доказателства за засилване на насилието срещу жени и момичета по целия свят по време на пандемията. В различни държави се показва значително увеличение на случаите на домашно насилие, а това се регистрира на база телефонните линии за помощ, в кризисни центрове и приюти за жени. Обажданията на линиите за помощ са се увеличили пет пъти в някои страни. Наблюдава се и намаляване на броя на докладваните случаи на домашно насилие по време на пандемията, предвид ограничаване на достъпа до институциите по време на мерките за социално дистанциране, блокиране, намалена мобилност, повишена изолация, стрес и икономическа несигурност.
– Регистрира се увеличение на сексуален тормоз онлайн… Общуването през интернет може ли да се определи като един вид бягство от домашната среда, но без да знаеш на какъв човек ще попаднеш …
– По време на пандемията от Асоциация Деметра стартирахме две телефонни линии на жертви на домашно и сексуално насилие. С 30% се увеличиха обажданията за случаите на насилие в дома и между близки. Във връзка с пандемията ООН Жени обяви въздействието на COVID-19 върху насилието срещу жени като „Пандемия в сянка“.
– Какво показва статистиката и данните за насилието над жени?
– Повече от 1 на 3 жени е преживяла насилие, основано на пола, през живота си. Приблизително 736 милиона жени в световен мащаб (по данни на ООН) – почти една на всеки три – са били подложени на физическо и/или сексуално насилие. Повечето насилие срещу жени се извършва от настоящи или бивши съпрузи или интимни партньори. Нивата на депресия, тревожни разстройства, непланирани бременности, полово предавани инфекции и ХИВ са по-високи при жени, преживели насилие, в сравнение с жени, които не са, както и много други здравословни проблеми, които могат да продължат дори след като насилието е приключило.
– Данните за България какво показват?
– В България по данни на Висшия съдебен съвет (ВСС) за последните 5 години над 3000 са делата годишно, постъпили, разгледани и приключени на първа инстанция по Закона за защита от домашното насилие в районните съдилища. Много други жертви не са успели да потърсят помощ и закрила и не са имали достъп до правосъдие за физическо, психическо, сексуално, икономическо насилие, както и за дискриминация в интернет пространството. През 2021 г. цената на насилието, основано на пола, в Европейския съюз се оценява на около 366 милиарда евро годишно, а това срещу жени съставлява 79% от тези разходи – или 289 милиарда евро.
По данни на МВР, жертвите на домашно насилие в България през първите 5 месеца на 2022г. са 4 пъти повече, отколкото полицията е регистрирала за цялата 2021 г.
Жертвите на домашно насилие от началото на годината до май месец са 1738. Сред тях преобладават жените – 1194, а децата са 409. В полицейската статистика за цялата минала година са отчетени едва 439 престъпления в условията на домашно насилие, а през 2020 г. те са 606.
Според неофициалните данни през 2021 г. в България най-малко 22 жени са убити от мъже и почти във всички случаи заподозрени за убийството са техни партньори, съпрузи, синове.
Официална статистика за тези убийства обаче липсва. Заради бездействието си в борбата срещу домашното насилие България е осъждана няколко пъти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Алиансът за защита от насилие основано на пола, като най-голяма мрежа от 10 организации, и Асоциация Деметра, работеща за защита на жертвите от насилие в България, активно се застъпват за по-добра защита от насилие. Данните на организациите от Алианса от всички градове София, Варна, Бургас, Ловеч, Русе, Силистра, Търговище, Хасково, Димитровград, Перник и Дупница за 2022 г. сочат: над 1 600 пострадали от насилие – жени, деца и мъже, са потърсили помощ, 122 извършители на насилие са били включени в програми за работа (индивидуални и групови), над 180 молби за заповеди за защита са били придвижени, изготвени са 126 съдебни доклада. По-малко от 40% от жените, преживели насилие, търсят помощ от всякакъв вид.
– Какъв ще е акцентът на кампанията в България и за какво настоявате?
– В настоящата кампания организациите от Алианс за защита от насилие, основано на пола, и Асоциация Деметра призоваваме властимащите, власт търсещите и цялата общественост в България да обединим усилията си за преодоляване на пречките пред достъпа до правосъдие и безнаказаността на насилието над жените и момичетата. Все още съществуват негативни стереотипи, липса на достатъчна институционална подкрепа и законова гаранция у нас, които подкопават започналите усилия на национално ниво и са причина за по-ниската степен на наказателно преследване или отпадане на дела от наказателноправната система.
Жертвите не получават навременна защита и подкрепа по време на фазата на разследването и по време на съдебното производство, което има пряко отношение към възможността жените и момичетата да бъдат защитени от закона.
Координацията в съдебната система и извън нея с останалите органи и институции и ресурсите на правоприлагащите агенции са недостатъчни. За съжаление центрове за спешна помощ за жертвите почти не съществуват в България. Достъпът до социални услуги се оказва затруднен дори и след приемането на новия Закон за социални услуги, в който не се отчитат спецификите в ситуациите на насилие от гледна точка на спешността, която е особено наложителна, както и таргетирането на специализирани услуги за жертвите на насилие. Подкрепяме и съдействаме за работата на институциите за справянето с проблема насилие над жени и момичета и настояваме за скорошно приемане на предложенията за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Изключително важно и актуално е приемането на измененията и допълненията към закона, насочени към по-ефективна защита на пострадалите, гарантирането на достъпа им до правосъдие, запазването на специализираните услуги за пострадали, които в момента са в риск от преформулиране и заличаване на тази целева група. Законопроектът също така предвижда създаването на постоянно действащ специализиран орган – Национална комисия/съвет за превенция и защита от домашно насилие към Министерски съвет, който да бъде единен координационен орган, определящ политиките и приоритетите в тази област.
Предлага се и създаване на национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие.
Заради специфичната политическа ситуация у нас и забавянето на приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие ежедневната ни работа и грижа за пострадалите е силно затруднена – услугите за жени, жертви на насилие, основано на пола, не са достатъчни, не са покрити дори всички големи областни центрове, а устойчивостта на някои от съществуващите услуги не е гарантирана. Това оставя много незащитени пострадали, живеещи в ситуация на висок риск и системна ненаказаност. В рамките на кампанията има предложение и за обявяване на 29 ноември за ден за възпоменание на жените и децата, убити при домашно насилие като национален ден в тяхна памет и в знак на солидарност с международните инициативи и движения срещу фемицида. Определянето на такъв ден ще представлява категорично послание от страна на държавата, че домашното насилие е форма на престъпна дейност, към която не трябва да имаме търпимост. Това ще бъде ясен сигнал към извършителите на домашно насилие, а също и към жертвите в посока окуражаването им да потърсят помощ и закрила.