В неделя в Казахстан бяха произведени предсрочни избори, които вторият държавен глава на страната след независимостта ѝ Касъм-Жомарт Токаев успя да спечели безапелационно. Според анализатори победата на действащия президент, който събра 81,31 процента от гласовете, ще му позволи да консолидира властта си, но какви стъпки да очакваме от управлението му през новия мандат?
„Можем да кажем, че народът изрази сериозно доверие към мен като президент, но и към всички вас“, обърна се той към екипа си, след като станаха ясни резултатите от екзитполовете, посочва Ройтерс. В победната си реч Токаев добави, че изминалата предизборна кампания „ще влезе в историята“, пише БТА.
Изборите бяха предизвикани от самия президент, който още преди деня на вота бе обявен за сигурен победител на тях. В анализите преди гласуването бе изразено мнение, че със спечелването на изборите Токаев ще консолидира властта си по-малко от година след като изтласка от управлението предшественика си, дългогодишния лидер на страната Нурсултан Назарбаев.
Бившият дипломат стана президент през 2019 г., след като Назарабев – единственият, човек който беше управлявал дотогава Казахстан след отделянето на страната от Съветския съюз – лично го избра за свой наследник, преди да се оттегли от президентския пост. Между двамата обаче настъпи разрив и Токаев прекрати отношенията си с някогашния си покровител, което стана след вълненията в Казахстан през януари, наречени от Токаев опит за преврат.
Изборната победа – която можеше да се смята за сигурна предвид почти напълно непознатите петима кандидати, които се изправиха срещу него – дава на 69-годишния Токаев категоричен персонален мандат да управлява, какъвто и Назарбаев редовно си осигуряваше, докато изграждаше култ към личността си през петте си последователни мандата във властта, отбелязва Ройтерс.
След оттеглянето си като президент Назарбаев беше запазил за себе си някои важни държавни постове, но след размириците през януари в Казахстан, при които загинаха 238 души, той се отказа и от тях. След това Токаев принуди съюзниците на Назарбаев също да се оттеглят от заеманите от тях длъжности и върна старото име на столицата – Астана – след като преди това тя беше прекръстена на „Нур Султан“ в чест на Назарбаев.
За да се справи с размириците в страната, Токаев се обърна за помощ към Русия, но се държеше дистанцирано към Москва и избягваше да подкрепя публично руската инвазия в Украйна.
Русия е най-големият търговски партньор на Казахстан, затова изпадането ѝ в рецесия се отрази негативно на казахстанския икономически растеж, а укрепването на курса на рублата чрез мерки за капиталов контрол допринесе за рекордно за последните 14 години повишение на инфлацията в Казахстан.
Токаев, който освен бивш външен министър е и бивш заместник-генерален секретар на ООН, извърши конституционни реформи, с които ограничи управлението си до два мандата. Той обеща да намали неравенството в доходите чрез изкореняване на корупцията и по-справедливо разпределение на националното богатство.
Наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) излязоха с оценка за изборите – избирателната активност на които беше 69,44 процента и на които най-много гласове след Токаев събра квадратчето в бюлетината „гласувам срещу всички“ (5,8 процента) – че в Казахстан са необходими още законодателни реформи за гарантирането на политическия плурализъм.
„Действащият президент на практика беше общ кандидат на всички парламентарно представени партии, което означаваше, че той нямаше срещу себе си реална конкуренция“, посочи ОССЕ.
Казахстанското външно министерство отговори на тези констатации, които бяха направени от Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ, определяйки ги като „лишени от обективност и поставящи под въпрос ефективността на бюрото като важна институция“.
Що се отнася до външната политика, която Токаев ще води след победата, тя най-вероятно ще бъде балансирана.
Сеидахмет Кутикадам, член на консултативния съвет при президента, заяви, че януарските протести значително са променили Токаев. Кутикадам очаква президентът да направи промени в правителството, с които да покаже, че се разграничава не само от Назарбаев, но и от руския президент Владимир Путин, отбелязва „Дойче веле“.
Според експерти признак за това е участието на Токаев в Международния икономически форум в Санкт Петербург през лятото, когато той в присъствието на Путин заяви, че страната му няма да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република.
Казахстан си остава един от най-тесните съюзници на Москва в Евразийския икономически съюз, но благодарение на изобилието от природни богатства, което притежава, страната е по-независима от Русия в сравнение например с Беларус, отбелязва „Дойче веле“. Според казахстанския политолог Даниар Ашимбаев Токаев ще продължи многовекторната политика на предшественика си Назарбаев, което означава, че ще се стреми да поддържа добри отношения и с Русия, и със Запада.
Може би показателно за това е, че въпреки публичното разграничаване от някои действия на Москва в крайна сметка първото задгранично посещение на Токаев след преизбирането му ще бъде в руския град Оренбург на 28 ноември, където ще се срещне с Путин.