Всички сте ги виждали – ако не на живо, то поне по филмите: парите по улиците на Ню Йорк, излизащи от градската канализация. Те са неотменна част от градския пейзаж от вече 140 години. Какво се крие зад тях?
Този мотив присъства в почти всички нюйоркски филми: пара, която се разнася по улиците в Манхатън. Множество туристи се питат каква е причината? Отговорът е съвсем прост: старата отоплителна система в подземния свят на Манхатън.
Отоплителна система на 140 години
„Парната система влиза в експлоатация през март 1882 година. Наскоро отпразнувахме 140-ата ѝ годишнина“, разказва Франк Куомо. „Няколко години по-рано системата е изобретена в Локпорт, щата Ню Йорк. След това идеята е реализирана в голям мащаб, когато Ню Йорк се развива на север от Батъри парк.“
Куомо отговаря за поддръжката на парната система към енергийния доставчик ConEdison. Дължината ѝ е 170 километра. Тя снабдява с пара за отопление около 1600 сгради в града и по този начин достига до три милиона души на площ от над 460 000 квадратни метра – от Емпайър Стейт Билдинг до централата на ООН.
„Ако туристите знаят името на дадена сграда, най-вероятно я снабдяваме с пара. Защото много от тези сгради са построени по времето, когато е изградена и тръбопроводната система“, казва Куомо. Изключение е Световният търговски център: „Старият комплекс бе снабдяван с пара, но и новият също – от кулите до водните басейни. Там водата се загрява с пара от ConEdison, за да не замръзва през зимата.“
Парната система на отопление спира да работи само веднъж в своята 140-годишна история. Това се случва през 2003 година при голямата авария в електропреносната мрежа, когато в североизточните части на САЩ и Канада 55 милиона души остават без електричество. Но почти всеки ден има по-малки локални прекъсвания на вече доста амортизираната тръбопроводна система. „И в такива случаи от нюйоркското подземие излиза пара“, обяснява Куомо.
Парата по улиците: теч или контакт с вода
„Причините за това могат да бъдат две: първо, теч в системата, чието отстраняване може да коства много. Или второ, ако тръбите са влезли в контакт с вода.“ Тръбите за пара са с температура над 200 градуса по Целзий, казва той. „Отпадните води и дъждовната вода се изпаряват веднага и излизат някъде от улицата или тротоара като облак.“
И тогава в употреба влизат оранжевите пластмасови комини, които – както много други неща в града – се смятат за емблематични. Те имат за цел да гарантират, че пешеходците няма да се опарят и че движението на автомобили няма да бъде блокирано заради парата.
Системата е по-скоро екологична
Въпреки пропуските парната система на Ню Йорк е относително екологична. 60 процента от необходимата енергия се генерира от отпадъчна топлина от местните електроцентрали, подобно на централното отопление в Германия.
„Предимството е, че не е необходима допълнителна енергия за изпомпване, както е при горещата вода“, обяснява Куомо. „Благодарение на налягането парата директно стига до клиента.“ Включително много високи небостъргачи. „Парата достига до горните етажи, без да се налага да се използва допълнителна енергия.“ Затова някои екоактивисти подкрепят възраждането на тази система.
И все пак: докато парата се произвежда в конвенционални електроцентрали с изкопаеми горива – в Ню Йорк 97% от тях са на природен газ – отопление на пара няма как да бъде напълно екологично. Трудно е да се произвежда пара със слънчева или вятърна енергия.
Виджай Моди от Колумбийския университет в Ню Йорк има друга идея: „Вероятно би било възможно да се преобразуват големи количества електроенергия от морските вятърни паркове край Ню Йорк във водород. След това ще можем да използваме старите паропроводи, за да снабдяваме сградите с водород за отопление.“ Все още има много неизяснени технически въпроси, но: „Поне няма да се налага да се изгражда нова разпределителна система, а ще може да се използват старите тръбопроводи.“