Водещите провоенни ястреби на Русия се обединиха зад унизителното решение за оттегляне от Херсон този месец, но командирът, който се аргументира в полза на този ход, сега е под нарастващ натиск да докаже, че си е струвало, коментира Ройтерс.
Сергей Суровикин, наричан от руските медии „Генерал Армагедон“ заради известната си безпощадност, на 9 ноември препоръча на силите на Москва да напуснат Херсон и западния бряг на река Днепър, където бяха изложени на опасност.
Суровикин, 56-годишен ветеран от войните в Чечня и Сирия, който беше награден от президента Владимир Путин, твърди, че изтеглянето, завършено два дни по-късно, ще позволи на Москва да спести оборудване и да предислокира сили там, където са нужни.
Някои от тези войски оттогава бяха преместени от Южна в Източна Украйна, където се водят ожесточени боеве, а носителят на наградата „Герой на Русия“ е подложен на натиск на прага на зимата да покаже, че решението му е правилно.
„Очакваме Вашите блестящи резултати и се молим за Вас, аз се моля за Вас всеки ден“, каза Маргарита Симонян, главен редактор на телевизия RT и един от основните обществени поддръжници на войната, обръщайки се към Суровикин в телевизионно предаване миналата седмица.
Симонян призова Суровикин да игнорира „глупостите“ от критиците, препратка към влиятелни военни блогъри, недоволни от неговото решение на оттегляне.
Един от тези блогъри, Владлен Татарски, който има повече от половин милион последователи в „Телеграм“, беше ядосан от посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Херсон след отстъплението, задавайки въпроса защо Москва не го е убила.
„За какво проливаме кръвта си? Защо Зеленски може спокойно да дойде в Херсон?“ – попита Татарски във видеопост.
„Символично щеше да е страхотно, ако „Геран“ (тип дрон) беше кацнал на глупавата му глава, но това не се случи. Защо? Или ще водим пълна война, или … нищо няма да се получи.“
Руският архинационалист Александър Дугин, чиято дъщеря Дария беше убита край Москва, като стана жертва, според Русия, на организирано от украинската държава убийство, засили натиска върху Суровикин, заявявайки, че Херсон е последното парче украинска територия, от което Русия може да си позволи да се откаже.
„Лимитът е достигнат“, каза Дугин пред националистическото онлайн издание „Царьград“.
Висши руски правителствени служители и военни ястреби казват, че искат Херсон да бъде върнат обратно в някакъв момент, което изглежда трудно за постигане в скоро време.
Завземането на нови позиции на изток също изглежда трудно срещу силно мотивирани и оборудвани от Запада украински военни, особено през зимата.
Киев от своя страна се зарече да продължи да си връща териториите, като руски официални лица предупредиха, че подозират, че може да се опита да отвори трети фронт на запад със сили, преместени от Херсон.
Суровикин също е бил призован да засили кампанията на Москва за бомбардировки върху украинската енергийна инфраструктура, тактика, която Кремъл предложи, предназначена да привлече Украйна на масата за преговори.
Владимир Соловьов, един от най-известните телевизионни водещи с ултранационалистически нагласи в Русия, каза миналата седмица: „Апелирам към Героя на Русия армейски генерал Суровикин: Другарю армейски генерал, моля ви да завършите пълното унищожаване на енергийната инфраструктура на нацистка украинска хунта“.
Назначаването на Суровикин на 8 октомври беше първият път, когато Русия публично назначи върховен командир на своите сили в Украйна.
Оттеглянето от Херсон стана по-бързо и по-гладко, отколкото много западни военни анализатори очакваха, като високопоставен военен служител на САЩ каза пред Ройтерс, че е било „относително подредено“ в сравнение с предишни руски отстъпления.
Британското военно разузнаване се съгласи, като каза в изявление в неделя, че силите на Москва вероятно са успели да ограничат загубата на военна техника, като същевременно са унищожили това, което са оставили след себе си.
Въпреки че руската армия продължава да страда от лошо командване на ниските нива, се казва, че „…този относителен успех вероятно се дължи отчасти на по-ефективно, единно оперативно командване на генерал Сергей Суровикин“.
Министърът на отбраната на Украйна и западните дипломати казват, че генералът изглежда е донесъл по-голяма дисциплина, както и повече бруталност със своите засилени инфраструктурни атаки.
„Суровикин внесе голяма промана в начина, по който функционират (руските въоръжени сили)“, каза Антъни Брентън, бивш посланик на Великобритания в Русия. „…има повече усещане за съгласуваност и разумна цел относно това, което Русия сега прави във военно отношение.“
В някои руски кръгове назначаването му се възприема като поставяне на потенциален „бушон“, който предпазва Путин и в по-малка степен министъра на отбраната Сергей Шойгу от пряка критика.
„Беше очевидно, че назначаването на Суровикин и възхвалата, отправена към него, поне отчасти се дължаха на необходимостта да се създаде фигура с мандат за „срамни“ действия, които Путин не искаше да предприеме от свое име“, каза Александър Баунов , бивш руски дипломат, който сега е старши сътрудник в мозъчния тръст на Фондацията „Карнеги“ за международен мир.
„За някои това,което се случва ще се разглежда като нова офанзива, която ще докаже, че всички отстъпления всъщност са били тактическа маневра. За други това ще се разглежда като начин да се принуди Украйна да влезе в мирни преговори, използвайки следната формула: град Херсон в замяна на мир, ток, вода и отопление в украинските градове“.
Конрад Музика, полски анализатор по отбраната, който наскоро се завърна от Украйна, каза, че след Херсон е настъпил моментът на истината за руската армия.
С изключение на град Лисичанск, в Източна Украйна, той каза, че цялата територия, която Русия държи, изглежда защитима.
„Сега всичко зависи от военните командири, качеството на оборудването и способността на техните войски да понесат удар от Украйна, да задържат линията и след това да се опитат да контраатакуват по някакъв начин“, каза той.
Източник: News.bg