Коментар на проф. Евген ЦИБУЛЕНКО
Продължаващите опити да се убеди Украйна да преговаря за мир при руски условия ни карат да направим исторически паралели с Мюнхенското споразумение от 1938 г., според което Чехословакия предаде Судетската област на Германия в замяна на гаранции от последната да не започва война в Европа. Политиката на умилостивяване на диктатори и агресори винаги води само до нарастване на техните хищнически апетити и само увеличава броя на жертвите на престъпните им военни кампании.
Специалната операция, както я наричат в Русия, не е нищо повече от агресивна завоевателна война срещу Украйна. През последните два месеца въоръжените сили на Украйна вече освободиха половината от територията, окупирана от Руската федерация от края на февруари. Миналата седмица загубите на руската армия само в убити надхвърлиха 80 000 души.
Прави впечатление, че нашествениците преминаха прага от 70 000 убити само преди две седмици, а прага от 50 000 едва в началото на септември. По този начин е очевидно, че с насищането на въоръжените сили на Украйна със съвременни западни оръжия, безвъзвратните загуби на руската армия започват да растат почти експоненциално. Ако добавим към тези цифри ранените, изчезналите и дезертьорите, тогава ситуацията за руската армия вече изглежда напълно мрачна.
Няколко поредни месеца Русия не успява да проведе успешни настъпателни операции. Тя се опитва да представи като значителни успехи превземането на само няколко донбаски села, но в същото време е принудена да напусне своите позиции и огромни територии в други посоки, представяйки тази очевидна слабост като „жест на добра воля“ или „тактическа маневра”. Сегашният цугцванг на бойното поле доведе до необмислени решения на диктатора, взети единствено под влиянието на емоции: от опит за анексиране на окупираните територии през септември, без да се разреши въпросът за границите, до мобилизиране и изпращане на зле оборудвани и необучени войници на фронта линия.
Безнадеждността на ситуацията принуди Путин да въвлече във военни действия осъдените за тежки престъпления, да извърши кадрови смени във всички ключови ведомства, което от своя страна създаде допълнителни предпоставки за разцепление сред военните елити и засилване на протестните настроения сред масите. Кремъл няма време да укроти част от вълните на социалното недоволство, тъй като веднага възникват нови.
Ако Путин по някакъв начин не замрази военните действия и не спре по-нататъшното настъпление на въоръжените сили на Украйна, тогава „жестовете на добра воля“ ще се случват доста често, както се вижда от последното решение на руското министерство на отбраната да напусне под натиска на въоръжените сили на Украйна, десния бряг на Днепър в Херсонска област, а ако се наричат нещата с истинските им имена, е жалко да се избяга от Херсон, единственият областен център, който Русия успя да превземе от февруари.
Руското министерство на отбраната разбира, че украинската армия сега има стратегическа инициатива и че е много насърчено от последните успехи. Което не може да се каже за руската армия, която дори под краткото ръководство на генерал Суровикин не успя да реши ключовите си задачи. По време на войната Русия вече е загубила най-добрите си военни инструктори и офицери, които биха могли да допринесат за обучението на мобилизирани войници.
Освен това руската икономика беше подкопана от наложените санкции, а нейният военно-промишлен комплекс не е в състояние да компенсира всичко унищожено, загубено и изразходвано по време на войната. Според Пентагона Русия вече е загубила половината от своите танкове.
Всъщност, ако Иран не беше решил да достави модерни безпилотни летателни апарати на Русия в края на лятото, за Путин щеше да е още по-трудно. Въпреки това, дори като се вземат предвид тези доставки, всички разбират, че потенциалът на Иран (дори в дует със Северна Корея) е несравним с потенциала на целия цивилизован свят, който активно подкрепя Украйна.
Източник: rus.postimees.ee