Главният прокурор да бъде освобождаван, предсрочно и временно отстранен, не със 17, а с 13 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Същото правило да важи и за избора му.
Това предвижда обновеният след становище на Венецианската комисия пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с част от които се предвижда въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор.
Това обявиха министърът на правосъдието Крум Зарков и неговият заместник Емил Дечев на брифинг във ведомството, цитирани от БТА.
Също така се предвижда и при другите двама големи – председател на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд изборът да става с 13 гласа от членовете на Пленума на ВСС, като обаче съдебната квота в съвета (съдии, избрани от съдии) в мнозинството си трябва да гласува за същия кандидат. Иначе избор няма да има.
Друго подобрение в проектопромените са критериите относно съдията, който ще бъде временно изпълняващ длъжността прокурор, за да разследва главния прокурор.
Той трябва да бъде с минимум 12 години стаж и да е работил през последните седем години като наказателен съдия. Също така да е съдия във ВКС или в окръжен, апелативен съд, но с ранг на съдия във ВКС.
Съдиите в списъка, от който да се избере кой ще разследва главния прокурор, трябва да дадат съгласието си да участват в процедурата. Прокурорската колегия трябва да назначи този съдия като прокурор, но процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или съдия става заместник-министър.
„Това е въпрос на чест, възможност за съдията да се докаже професионално и пред колегите, и пред обществото, колко те бива като професионалист и доколко удържаш на натиск, колко си независим и безпристрастен. Това би могло да бъде шанс за един колега съдия да докаже своя професионализъм“, коментира Емил Дечев, цитиран от БТА.
Предвижда се да се избира и втори ад хок прокурор, като това ще става на по-късен етап, когато първият е провел разследването срещу главния прокурор и е преценил, че има данни за повдигане на обвинение.
„В този момент, когато процедурата е стигнала в този напреднал етап, ще се избира втори прокурор, който да осъществи вътрешноинституционален контрол, както го изисква и Конституционният съд, и Венецианската комисия“, добави Крум Зарков.
Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава единствено с контрола по разследването на главния прокурор.
Законопроектът съдържа и други предложения, които имат за цел да изгладят българското законодателство, във връзка с това, че България е осъждана повече от 80 пъти за неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления. Сега са изготвени допълнителни гаранции за защита правата на пострадалите – като правото да се обжалва отказ на прокуратурата да образува наказателно производство, както и възможност да се иска ускоряването му.
Въвежда се и съдебен контрол в началната фаза на процеса – обжалване на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, което да включва всички тежки престъпления и тези, които водят до нарушаване на права. Предвижда се и по-ефективен механизъм за възобновяване на наказателното производство.
Най-късно през юни догодина трябва да се приемат предложенията за законодателни промени, за да се изпълнят условията по Плана за възстановяване. Предстои промените да бъдат качени за обществено обсъждане и внесени в Министерския съвет.