Добрата новина: случаите на рак на тестисите представляват само 1,6% от всички новодиагностицирани ракови заболявания. Но тези, които се сблъскат с тази рядко срещана диагноза, естествено се шокират. Средната възраст на новозаболелите е между 25 и 45 години. Но засегнати могат да се окажат и 14-годишни младежи. За рака на тестисите важи същото, което важи и за другите видове рак: ранната диагностика е решаваща. Всеки мъж може и сам да се погрижи за това.
Пациентите откриват самостоятелно към 80 процента от всички тумори на тестисите и то в ранна фаза. Германското дружество по урология съветва момчетата и мъжете между 14 и 45-годишна възраст да проучват редовно тестисите си за възможни възли или подутини – поне веднъж в месеца, а най-добре всяка седмица. Ако открият втвърдявания или подутини, трябва непременно да се обърнат към лекар. Усещането за тежест в тестисите също може да е признак за заболяване от рак. Освен това някои пациенти се оплакват от болки в гърба или врата – нещо, което мъжете едва ли биха свързали с рак на тестисите.
Какви са причините за рака на тестисите?
Ракът на тестисите започва обичайно само в единия от тях. Като рисков фактор се сочи най-вече височината на тестисите – защото става дума за случаи, в които тестисите не са се спуснали там, където би трябвало да се намират, а именно – в скротума. При три процента от родените на термина си бебета от мъжки пол тестисите са разположени на по-голяма от нормалната височина – не са се придвижили до торбичките си. В тези случаи е нужно лечение – хормонално или оперативно. До първия рожден ден на бебето трябва и двата тестиса да са на правилното място, иначе съществува висок риск за появата на рак на тестисите.
Недоносените бебета представляват изключение – при тях тази фаза на развитие настъпва сравнително по-късно и позицията на тестисите може да се самокоригира. Фактор може да бъде и генетичното предразположение. Ако в едно семейство по-често има заболявания от рак на тестисите, ако бащата или братът страдат от това заболяване, тогава рискът то да засегне и други членове на семейството, е по-висок. Но пък – както са установили учените – околната среда не влияе на това дали един мъж ще се разболее от рак на тестисите или не.
Как се лекува ракът на тестисите?
При рак на тестисите хирургът изцяло отстранява засегнатите органи. Ако лечението е започнало още в съвсем ранен стадий, квотата на излекуваните е 100 процента, докато в по-късен стадий спада до 70. Подобна операция – в противоречие на всички прокоби – нито води до импотентност, нито нарушава възпроизводствените функции на мъжа. А за да се запази първоначалният външен вид, може в някои случаи да се поставят силиконови импланти. След отстраняването на тестисите, т.нар. орхиектомия, следват облъчване и химиотерапия. В повечето случаи те имат обичайните странични ефекти като окапване на косата, умора, както и по-голяма податливост на инфекции.
Ако въпреки лечението ракът се завърне, т.нар. рецидиви се наблюдават в повечето случаи в първите две години след приключването на терапията. Но ракът на тестисите може да се появи отново и след пет години. Все пак при 96 процента от пациентите дори и пет години след диагностицирането и съответната терапия не се установяват никакви ракови клетки. Предпоставка за това е на първо място ранното разпознаване на заболяването. Т.е. опипването е важно.
Автор: Гудрун Хайзе