Брутални мафиотски епоси, филми за смисъла на живота, качествена документалистика – всичко това откриваме в забележителната кариера на американския филмов режисьор Мартин Скорсезе. Днес той става на 80.
Американският режисьор безспорно си е извоювал достойно място в историята на визуалното изкуство. На 17 ноември той празнува своя 80-и рожден ден. И продължава да работи неуморно. Ето пет причини, поради които Скорсезе ще остане един от най-великите в киното.
1. Мартин Скорсезе разказва интересни истории
И други виртуози на новото американско кино умеят да показват на екрана интересни и вълнуващи, забавни и зрелищни филми. Това, което отличава Скорсезе от тях, са историите, които той разказва. Това е свързано с произхода му, с дълбоките корени в повлияната от италианските традиции среда на Ню Йорк. Също и с ранния религиозен отпечатък и неговите много разнообразни интереси.
В допълнение към винаги будния поглед към съвременното американско общество с неговите социални катаклизми, като престъпността и насилието, режисьорът се е посвещавал и на няколко свои „хобита“. Американецът, роден в Ню Йорк през 1942 г., винаги е имал силен интерес към историята на киното и музиката. Скорсезе постоянно включва свои вътрешни теми във филмите си: криминална Америка в нейния голям и умален мащаб – в мафиотските му епоси; търсенето на смисъла на живота – във филмите му на религиозна тематика; или интересът към музиката и киното – в неговата документалистика. Зрителят усеща нуждата на режисьора да сподели своите истории с публиката.
2. Мартин Скорсезе познава добре своя занаят
Да разказваш интересни истории в киното е важно, но всичко зависи и от кинематографичната реализация. А в това Скорсезе е майстор, истински професионалист. В бруталните му филми за мафията насилието спира дъха, музикалните карат публиката да се наслаждава, по-комедийните му творби извикват усмивка на лицето, а религиозните карат зрителят да се замисли.
Скорсезе умее и да делегира отговорности. Той дава голяма свобода на актьорите си. Умее и да работи с холивудските звезди – някои от ролите на Робърт де Ниро и по-късните на Леонардо ди Каприо стават легендарни. С кинематографи като германеца Михаел Балхаус той култивира плодотворно артистично партньорство, продължило с години. Същото е и с филмовите композитори и монтажистите. Скорсезе приема, че не може сам да владее всичко едновременно.
3. Мартин Скорсезе има разнообразни интереси
Мартин Скорсезе твърдо отказва да бъде вкарван в категории. След като в началото на кариерата си привлича вниманието с филми като „Коварни улици“ и „Шофьор на такси“ – като хроникьор на насилието в американското общество – той изненадва публиката с музикалния „Ню Йорк, Ню Йорк“. След това прави комедийно ориентирани ленти като „Кралят на комедията“ и „Часове по-късно“. През 1988 г. той смайва с библейската драма „Последното изкушение на Христос“, а през 2016 г. – с „Мълчание“. Скорсезе е искал да стане свещеник. В допълнение към 27-те си игрални филма, той неведнъж е снимал и документални филми, особено посветени на страстта му към музиката.
4. Мартин Скорсезе познава историята на киното
Няма лошо един филмов режисьор да познава историята на своето изкуство. Но някои, изключително добре запознати с традициите и филмовото изкуство, историята на киното и великите режисьори, често се губят в своите творби. Не и Скорсезе. Той познава не само американското, но и европейското, а и азиатското кино, но не за да демонстрира познанията си. Режисьорът е култивирал свой собствен уникален стил.
Неговите два изчерпателни документални филма за американското кино („Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино“, 1995 г.) и за италианското („Моето пътуване до Италия“, 1999 г.) са изключителни примери за правилния подход към филмовото му наследство – дълбоко познание и емоции, отдаденост и проникновен анализ.
5. Мартин Скорсезе работи здраво
И ако други режисьори просто се пенсионират на определена възраст, Скорсезе продължава да работи неуморно. Обсебен е от всеки свой отделен проект – 27 игрални филма, 9 документални, телевизионни продукции, късометражни ленти и телевизионни сериали.
Неговият ангажимент към съкровищата на филмовата история също следва да бъде отбелязан. Скорсезе рано осъзнава, че аналоговите филмови материали са застрашени от разпада на времето и основава различни организации, за да спаси по-старите ленти от унищожение. Заедно с други режисьори той е сред основателите на „Филмовата фондация“ през 1980 г. и на „Фондацията за световно кино“ през 2007 година.
А през май 2023 г. се очаква премиерата в Кан на следващия филм на Мартин Скорсезе „Убийците на цветната луна“ с участието на стария му партньор Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо. Тази негова последна засега творба е адаптация на книга-уестърн.