Скандалът в Народния театър, свързан със задочния сблъсък между главния режисьор Александър Морфов и завеждащата „Връзки с обществеността“ Велислава Кръстева – бивш дългогодишен пиар на ДПС, който вчера министърът на културата Велислав Минеков разпали допълнително с коментара си за актьорските заплати в първата ни трупа, продължава да предизвиква вълнения сред съсловието, пише „Сега“.
Сред първите, които реагираха, е актрисата Александра Василева – една от водещите фигури в състава. „Основното нещо, с което се занимават колегите от Народния театър, актьорите, е как да издържат психически и физически следващия ден с репетиции и представления от 10 сутринта до 11 вечерта. И ги видях как припадат от преумора. Двайсет (за мен), а за други колеги повече години са изкарали на ръба на оцеляването. Дойде един директор, който вдигна заплатите, да (може да звучи тъпо, но тогава майка ми се разрева и попита – кой е тоя човек? И защо досега ви държаха в тая мизерия?). Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Има просто адекватни такива“, написа във Фейсбук тя. Александра Василева споделя, че е отвратена от политиката и иска само да има възможността да си гледа работата. И „ако е възможно това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен, да не го превръщаме в поредната помия в тая страна“.
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Falexandra.vasileva.5203%2Fposts%2Fpfbid06y2TaM1wGrHd68VFbmiTUgLWYdwjUEANPHR4VsPpNaagyMxWVkKtYF7nQZUGjQKNl&show_text=true&width=500″ width=“500″ height=“265″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“></iframe>
Режисьорът Бойко Богданов, който бе основен конкурент на Васил Василев в състезанието за директорския пост в Народния, в присъщия си емоционален стил избухна: „Къде сте, бре, колеги режисьори? (Николай Поляков, Красимир Спасов, Теди Москов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, младите и т.н. и т.н.). Нали сте избрали професията като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на Нацията?… Къде е съсловната ви реакция на случката?… Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достойнство в защита на един възглед?… Какво допущате да извършва в Националния ни културен институт това женче? Тоя…Доган…гепи част от морето и плажовете ни… Халал да са му! Но да пипа Национален стожер, не ви ли се види малце множко, а? Я се свестете! Срам“, гневен е Богданов.
И продължава: „Питам ви всички братя по отдаденост къде е вашето обществено произнасяне когато, за кой ли път в историята, Салиери се гаври с Моцарт. Хулиганството на Сашо в случая е само нещо като лакмус на противната ситуация, в която се оказахме с общи усилия – и според мен трябва да дадем публичност на същината на това грозно явление…“.
В по-ранен свой пост той определя случката в Народния като „свинщина, конюнктурна и омерзителна за автентичните хора на изкуството“. И призовава за подкрепа на Сашо Морфов.
Доайенът режисьор Николай Поляков, когото Богданов споменава, отговаря: „…Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията по повод случката в Народния. Защото: Директорът Василев е силно обвързан с БСП и той никога не го е крил. Нито като директор в Ловеч и Плевен, нито като зам.-министър. А има ли някой, който не е дочул за общите интереси и взаимната обвързаност на БСП и ДПС, още от свалянето на Стефан Савов като председател на НС и правителството на Филип Димитров?“, пише той. Поляков посочва още, че двама режисьори, които много харесва, Сашо (Морфов) и Явор (Гърдев), пряко или косвено с талантливите си постановки в Плевен „подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на „Иван Вазов“. Наистина не разбирам защо сега някой е неприятно изненадан и се налагат геройски жестове“.
„Дръжте политиката далеч от културните институти! Културата се предполага да е деполитизиран сектор“, коментира изказването му Жана Караиванова – някога актриса от академичната трупа, впоследствие дългогодишен емигрант в САЩ, а доскоро – директор на Националния филмов център.
Вчера по време на пресконференция министърът на културата Велислав Минеков защити Александър Морфов, заявявайки, че държи на неговото присъствие в Народния театър, където политически активисти нямат място и ще поиска да бъдат сменени, но обясни „мълчанието“ на колегите му по случая с това, че си пазят новораздадените големи заплати. „Разбрах за небивало покачване на заплатите на артистите в състава – някои получават 5000 лв. заплата, каквито и директорите на дирекции в Министерството на културата не получават“, каза той. Ние пък като зрители се изненадваме защо след като повишаването на актьорските заплати бе крайъгълен камък в концепциите на всички претенденти за директорското място в Народния и в обществото отдавна се дискутира необходимостта да има достойно заплащане за труда им, сега това се зловиди на министъра. Също така си струва да се запитаме с какво директорите на дирекции в МК, които незнайно какво вършат, са по-заслужили от онези, които всяка вечер се раздават на публиката, та проф. Минеков ги сравнява и противопоставя…
Снощи съобщението на Захари Карабашлиев, че напуска Народния театър, където неотдавна бе назначен за главен драматург, бързо събра над 2500 харесвания и близо 200 коментара, повечето от които поддържат мнението, че друг, а не той, би трябвало да си отиде. „По време на разразилия се скандал името ми беше споменавано неведнъж в контекста на това, че една политическа фигура от ръководството на дадена партия може да бъде „балансирана“ с друга такава. Няма как да се съглася с това… Приемайки поканата да бъда част от Народния театър само преди няколко месеца, вярвах, че тя е имала единствено творческа и професионална мотивация, а не идеологическа… Аз партийна линия нямам… Аз съм политически необвързан и не бих желал да бъда въвличан в конфликт, който трови творческата атмосфера вътре и уронва престижа на Народен театър „Иван Вазов“ отвън“, категоричен бе авторът на „18% сиво“.
Фенове в социалната мрежа има и Велислава Кръстева. Но никой от тях не е от артистичното съсловие – става дума главно за хлъзгави журналистически фигури като Явор Дачков.